Тенцин Сангмо и Тенцин Гятцо или историята на тибетското име на Лада, дадено и от Далай Лама

August 23, 2014 at 11:35 pm

Imeto

Когато мъжът ми замина за Северна Индия през лятото на 1989 г., аз бях в напреднала бременност. Тъй като престоят му там по работа, в Библиотеката за Тибетски трудове и архиви в гр. Дхарамсала, се очертаваше да е дълъг – 2-3 месеца, знаехме, че детето трябва да се роди докато той е там, затова ме попита какво искам да му донесе като се върне. И аз си пожелах муска – представата ми за Индия тогава се изчерпваше с екзотика и магове, затова беше естествено да си пожелая нещо за предпазване от заклинания.

По онова време връзката с Индия се осъществяваше със седмици, и беше естествено новините да закъсняват. Така че за роденото вече момиченце в края на август, таткото беше научил точно седмица след това, на 1-ви септември – в деня, в който е бил приет от Н.С. Далай лама на лична аудиенция и му било дадено и интервю / 1989 беше годината на удостояването на Далай лама с Нобеловата награда за мир/. На излизане от резиденцията, един от служителите се обръща към него с думите – “Имаше обаждане за Вас от Делхи – родило ви се е момиченце!”

554398_370072263031974_119211516_n

В Тибет, както и навсякъде, където живеят тибетци има традиция името на новороденото да се дава с благословия от висш лама, а когато е възможно – и от самият Далай Лама. По щастливо стечение на обстоятелствата на нашето момиченце беше оказана тази чест и тя, както всички деца, получили името си от Н.С., приема неговото първо име – Тенцин и след това другото, което е било специално за нея. Така вместо муска за закрила, тя получава тибетското име Тенцин Сангмо, което в по-общ свободен превод се приема като “Пазителка на знанието”.

Сега вече е много разпространено всеки практикуващ будизъм да има духово име, дадено му от неговия учител в специално посвещение, но през есента на 1989 г., когато демократичните промени и 10 ноември още не се бяха състояли, това беше атракция. Затова и Зам. главният редактор на модното списание “Лада” тогава – поетесата Калина Ковачева, научавайки за този интересен факт, ни покани в редакцията на списанието и публикува материал за малката Лада с тибетското име от Далай Лама.
spisanie_lada
Историята, разбира се имаше и продължение. През октомври 1991 г. стана възможно посещението на Н.С. Далай Лама в България – осъществено по инициатива на Дружеството за Българо-Тибетско приятелство, основано от Георги Свечников и приятели и по съвместна покана и със съдействието на Атлантическият клуб в България с президент Соломон Паси. Тогава беше предложено малкото момиченце, носещо и тибетско име, да подари цветя на патрона си при посрещането му на ВИП зоната на Аерогара София. В напрегнатата предизборна обстановка в страната тогава, вместо лице на политик, именно този кадър – на детето с Далай лама, откри новинарската емисия на “По света и у нас” същата вечер.

Po_sveta_i_u_nas

В официалната тибетска делегация на посещението бяха включени и министри от правителството в изгнание на Далай лама. Един от тях – Калон Таши Уангди, Външен министър остана след като приключи посещението, за да продължи разговорите – обсъждаше се откриване на Информационен и културен Тибетски Център в София – начинание, за което не достигна политическа воля у нас. Част от тези разговори се водиха и в домашната ни обстановка, и в присъствието на героинята на този разказ.

580219_371721516200382_482582919_n

През 2011 г. г-н Таши Уангди беше номиниран като един от кандидатите за Премиер на Централната Тибетска Администрация, както сега се нарича Тибетското Правителството в изгнание, но на поста беше избран след демократично проведени избори Харвардския възпитаник д-р Лобсанг Сангай.

Срещите на Лада – Тенцин Сангмо с висши тибетски служители продължиха, докато родителите и бяха активно ангажирани с Тибетската кауза и в работата си за представянето на Тибетската култура у нас. В една от срещите с представителя на Далай Лама от офиса му в Будапеща – г-н Чоп Палжор Церинг – тя се радваше на изключителното внимание и интерес от страна на госта.

562166_378556188850248_516635091_n

Вече голяма девойка, при едно от посещенията си в Германия, в Кайлаш Тибетхауз във Фрайбург тя се натъква на тибетски монаси, които изграждат Пясъчна мандала на Авалокитешвара, същата, която изградиха и тук 2 монаси от Намгял манастир през зимата на 1993 г.

576632_402015543170979_330702709_n

Днес Лада навърши 25 години. Не учи тибетски, а персийски език. Животът я отвежда в нови светове, изучава нови култури, приема нови предизвикателства. Но продължава да носи и тибетското си име Тенцин Сангмо с гордост, а то може би да я отведе отново и до следваща среща с Тенцин Гятцо – Негово Светейшество 14-ия Далай Лама на Тибет, кой знае…, историята продължава.

.

Китайските лакти на Си избутват планирано посещение на Далай Лама в Монголия

August 21, 2014 at 8:12 pm

HHDL-Welcome-to-Mongolia

Билборд на Сухебаторския площад в Улан Батор приветства Далай Лама през 2011 г. (Фото кредит Сю Бърн)

Планираното посещение на Далай Лама – духовния водач на Тибет в изгнание за август в столицата на Монголия Улан Батор бе отменено поради факта, че китайският президент Си Цзинпин също е на посещение в страната, съобщава Kyodo News International , позовавайки се на няколко източника. Посещението на Си е на 21-22 август.

Приготовленията, за които се съобщава, са започнали от началото на тази година, за Далай Лама да посети страната, за да води посвещенията в Калачакра, един от най-важните масови ритуали в тибетския будизъм за голям брой последователи. По-рано той е посетил страната през август 1995, и е водил същия ритуал пред 30 000 последователи.

Докладът цитира източници, според които подготовката за това, което е трябвало да бъде деветото му посещение в страната от 1979 г. насам са били спрени след като се появил и започнал да се очертава плана на лидера на Китай да посети Монголия същия месец. Далай Лама последно е посетил Монголия, мнозинството от чието население следва тибетския будизъм, през ноември 2011 г., след отправени протести от страна на Китай.

В доклада се казва, че Си е поканен от монголския президент Цагхагийн Елбергдорж да посети страната му на по-ранен етап, когато двамата са се срещнали в Шанхай през май миналата година в кулоарите на регионална среща. По време на тази среща, официалната агенция на Китай Синхуа Нюз цитира Си, който е казал монголския си колега, че като добри съседи и партньори, двете страни трябва да подкрепят един друг “основните си интереси и големи опасения.” Агенцията също така цитира Елбергдорж, който отговаря, казвайки, че Монголия би продължила твърдо да подкрепя Китай по отношение на свързаните с Тибет проблеми и въпроси, както и тези, свързани с Тайван, двете страни, които Китай смятат за “основни интереси”.

Съобщава се, че Си описва икономиките на двете страни като силно допълващи се, и изразява готовността на Китай за насърчаване на Монголия в експлоатацията на минерални ресурси и изграждане на инфраструктурата, като се удължи финансовото сътрудничество и насърчаването на китайските предприятия да инвестират в Монголия.

В доклада се казва, че Министерство на външните работи на Монголия не е коментирало плана за визитата на Далай Лама, освен че е казало, че посещенията на религиозни лидери нямат нищо общо с работата на правителството. Въпреки това, той цитира множество източници, заявявайки, че правителството, под натиск от страна на Китай, е поискало от тибетските будистки кръгове в страната, да отменят планираните събития.

Без излаз на море Монголия е силно зависима от Китай за износ на своите богати минерални ресурси, както и за китайските инвестиции.

Превод на статията от (TibetanReview.net, Aug21, 2014 г.)

Тибетски Филмов Фестивал 2013 в Цюрих и Дхарамсала

October 16, 2013 at 10:45 am

 

Плаката на фестивала, с привкус на Холивуд, който предизвика буря от коментари сред консервативното тибетско общество в социалните мрежи  - млада тибетка в традиционна рокля, романтичен повей от образа на Мерилин Монро, създаден от Швейцарската агенция Hochspannung.

Плаката на фестивала, с привкус на Холивуд, който предизвика буря от коментари сред консервативното тибетско общество в социалните мрежи – млада тибетка в традиционна рокля, романтичен повей от образа на Мерилин Монро, създаден от Швейцарската агенция Hochspannung.

И тази година, за 5-ти пореден път Тибетския Филмов Фестивал 2013  дава уникалната възможност на тибетските режисьори да покажат своята работа пред по-широка аудитория . Филмите ще бъдат оценявани от жури, към чийто състав се е присъединила и холивудската актриса и режисьор Yangzom Brauen / Янгзoм Брауен, позната у нас като автор на книгата “Три дъщери на Тибет”, а в чужбина и от участието и във филма на Мария Блюменкрон “Бягство от Тибет” / Escape from Tibet (2012) и др.

Фестивалът се провежда успоредно в Цюрих, Швейцария (13 и 18-19 октомври) и в Дхарамсала, Индия (19-20 октомври).

Dhasa_2012_1

 

Фестивалната програма бе открита на 13-ти октомври т.г. в Цюрих с филма Когато Хари се ожени“/ When Hari Got Married на семейната режисьорска двойка  – индийката Риту Сарин и тибетеца Тенцин Сонам след Скайп-връзка с авторите при прожекцията на филма тази неделя. Този авторски тандем е познат на българската публика с филма си “Бленувата Лхаса” / Dreaming Lhasa, излъчван по БНТ през зимата и включен в програмата на Тибетските вечери в “+това” за  приятелите на Тибет на 30 октомври 2013.

Познавате ли Хари - шофьор на такси в Дхарамсала,  който ще се жени скоро. Той никога не е виждал бъдещата си съпруга и преди, но познава  гласа и.  Тибетско-индийската филмова двойка Риту Сарин и Тенцин Сонам ​​са заснели неговата луда любовна история, изобразявайки не само смешния и симпатичен таксиметров шофьор, но ни дават и един поглед към съвременна Индия.

Познавате ли Хари – шофьор на такси в Дхарамсала, който ще се жени скоро. Той никога не е виждал бъдещата си съпруга и преди, но познава гласа и. Тибетско-индийската филмова двойка Риту Сарин и Тенцин Сонам ​​са заснели неговата луда любовна история, изобразявайки не само смешния и симпатичен таксиметров шофьор, но ни дават и един поглед към съвременна Индия.

 

Във фестивалната  програма е включен и филма Смълчаните свещени камъни” /The Silent Holy Stones (2005) на тибетския режисьор Пема Цеден, който е една привидно проста, почти етнографска приказка за пристрастието на млад монах да гледа популярен телевизионен сериал адаптация на китайска будистка класика, Пътуване към Запада и неговите усилия да занесе обратно в манастира си видеоплейър и телевизор, за да може и учителят му да гледа заедно с него. Филм за загубата на културни ценности и религиозни практики.

1380815_608497475856117_1633724812_n

 

Следвщият филм на Пема Цеден «В търсене»/ «The Search»  (2009) .

TheSearch

 

“Странник в  родния край” / А Stranger  in my Native Land  е трогателна и лична равносметка на Тенцин Сонам ​​от първото му посещение в родината си. От далечните краища на Амдо, където тибетците са загубили своя език,  до Лхаса, в сърцето на страната, филмът улавя срещите му с отдавна изгубени роднини и внушава чувство на отчаяние за Тибет като страна под окупация.

1998 India, a film by Ritu Sarin and Tenzing Sonam

А Stranger  in my Native Land  film by Ritu Sarin and Tenzing Sonam

Тибетският Филмов Фестивал води началото си от 2008 г. и е посветен на Дьондюп Уангчен / Dhondup Wangchen, революционен тибетски режисьор, който е бил задържан през 2008 г., малко след завършване на снимките на своя документален филм Остави страхът зад себе си “/ Leave the Fear Behind. Във филма са записани разговорите му с обикновените хора в Тибет и техните възгледи за китайската окупация и провеждането на Олимпийските игри в Пекин, подкрепата им за Негово светейшество Далай Лама и надеждите им за по-добри времена за Тибет. На 28 декември 2009 г., в китайски съд,  Уангчен беше осъден на шест години затвор заради снимачната си дейност. Заснетият филмов материал е изнесен извън Тибет и филмът е завършен в Швейцария от ”Filming for Tibet“, след което филмът бе показан по целия свят, съобщава официалния сайт на фестивала.

На 17-ти октомври е 39-тият рожден ден наДьондюп, който той ще прекара в затвора за 6-ти път. Той е с влошено здравословно състояние и се нуждае от медицинска помощ . На този ден неговата съпруга Лхамо Цо, холивудсткият актьор Питър Койот и тибетски активисти по целия свят оранизират акция в подкрепа на Дьондюп с изпращане на поздравителни картички в затвора до Дьондюп, за да му покажат, че не е сам и че колкото повече хора знаят за него, толкова повече ще бъде в безопасност той  – символичен жест на солидарност и подкрепа на преследваните тибетци, лишени от възможността да живеят без страх, подложени на културен и религиозен геноцид.

d

За Организаторите на филмовия фестивал е огромна чест да имат благословията и подкрепата на Негово Светейшество 17-ия Кармапа, който се обърна към тях с видео-запис и показа подкрепата и съпричастността си към тибетското филмопроизводство и събития като Тибетския филмов фестивал.

Dharamsala, 30.  August 2013 – A video of His Holiness Gyalwang Karmapa was released today showing him taking part in a benefit event for the Tibet Film Festival 2012. The organizers of the Tibet Film Festival feel extremely honoured and blessed to have his support for making Tibet film making  better known to the world.

Dharamsala, 30. August 2013 – A video of His Holiness Gyalwang Karmapa was released today showing him taking part in a benefit event for the Tibet Film Festival 2012. The organizers of the Tibet Film Festival feel extremely honoured and blessed to have his support for making Tibet film making better known to the world.

 

Credit http://tibetfilmfestival.org/

 

“Мост между Западната наука и Източната вяра” – Превод на публикация на Ким Северсон в Ню Йорк Таймс или Когато науката и будизмът се срещнат

October 13, 2013 at 8:33 am

12monks-cnd-articleLarge

Според Квантовата теория светът е продукт на безкраен брой случайни събития. Будизмът ни учи, че нищо не се случва без причина, поставяйки Вселената в един безкраен кармичен цикъл .

 

JP-MONKS-articleInline

Далай Лама, който е на посещение в САЩ поздравява тибетски монаси в Атланта тази седмица. Като част от научния проект , вече са създадени 2500 нови термина на Тибетски език .
Снимка: David Walter Banks



 

 

 

 

 

 

 

 

MONKS-2-articleInline

Далай Лама е започнал проект за превод на научни учебници за ползване в манастирите . По този начин той се надява да обяви за вътрешния свят на медитацията, като го свърже с външния свят на материята .
Снимка: David Walter Banks

Съчетаването на двете може да изглежда като предизвикателство, тъй като се опитва да обясни Хигс бозона като на деца от детската градина . Но ако някой трябва да го направи , то това може и да е екип от учени, преводачи и шест тибетски монаси облечени в кестеняви одежди , които могат да бъдат забелязани, разхождащи се сред магнолиите в Емъри Университета тук .
Към тях тази седмица се присъедини и  Далай Лама, духовният лидер на тибетския народ , който реши преди седем години , че е време да се слеят твърдостта на науката от лабораториите с мекотата на науката за медитативния ум.
Ръководителите на Eмъри, създали вече официални отношения с тибетските учащи там, са убедени, че уникалното партньорство вече е сформирано . 
За монасите, някои от предизвикателствата са обикновени неща, като да се научиш да харесваш пица и се опитват да разберат Бог Дули, скелета талисман на университета . За екипа от преподаватели, участващи в проекта Научна инициатива Eмъри – Тибет, по-големите проблеми са там, като например как да се разработят методи за количествено определяне на силата на медитацията по начин, който научния свят да може наистина да приеме . Но за енергичния 78 годишен Далай Лама, който става в 3:30 всяка сутрин за четири часовата си медитация , неговият любим домашен проект е нещо, в което като че ли го няма мозъка .


Будисткото учение предлага обучение за ума , каза той в интервю в четвъртък след обяд в дома на Джеймс Вагнер , президент на университета.
” Това е доста богат материал за това, което аз наричам вътрешен свят “, каза той . ” Съвременната наука е много силно развита при въпроси, свързани с материалния свят. Тези две неща поотделно не са пълни. Взети заедно, външните и вътрешните светове са завършени . ”
Първата партида от шестима монаси, които са пристигнали на територията на колежа през  2010 , вече са се върнали в Индия, където където живее голяма част от Тибетската общност в изгнание, и са започнали да преподават. Десетки монаси и монахини са взели лекции при професори от Емъри, които са пътували до Дхарамсала, Индия, за да ги обучават и 15 английско-тибетски научни учебници са били разработени за монашеските студенти.

Университетът плаща около $ 700 000 на година за програмата , която включва обучение за монасите , които след това се връщат и  преподават наука в манастирите .
Това не е гладък път. Отне време до миналата година за будистките лидери да приемат научното образование като задължителна част от монашеското образование. Това е първата голяма промяна от 600 години насам.
Но както всеки, който се е опитал да осъществи една идея на шефа си знае, че истинската работа е в детайлите .
Много от най-трудните битки са сведени до привидно прости, но неприятни въпроси като от лексикон . Как да се създадат нови думи за понятия като фотосинтезата и клонинги , които нямат еквивалент в тибетския език или култура? Как човек може да започне да назовава хиляди молекули и химични съединения ? И кои думи да използва за процес , коЙто има няколко нива на значение за тибетците ?

Досега 2500 нови научни термини са били добавени към тибетски език.
” Голяма част от нашата работа е да направим новите фрази достатъчно ясни , така че учениците да не ги приемат с буквалното им значение “, казва Цьонду Сампел, който ръководи екип от преводачи .
И все пак, някои концепции са достъчно лесни  за превеждане.
” Ние разбираме непостоянството на нещата като просто съществуващо чрез нашите традиции “, казва 34 –годишния Джампа Кечок, един от новите монаси в университета .” Сега сме изправени пред предизвикателството да разберем същността на непостоянството чрез изследване на бързината на разпада на частиците.
Познанието се е развило и в двете посоки.
Професори тук намират за себе си планирането на науката за сърцето и ума по нови  начини . Един студент представя доклад за сърдечно-съдовата система, описвайки  физиологична реакция на собствената си сърдечно-съдова система, каквато може да има , ако му е  казано, че хората в Тибет са свободни .

Дебатът е константа, казва Александър Ескобар от Емъри, който е отишъл в Индия да преподава биология. Монасите са искали да знаят, например, как той може да бъде толкова сигурен, че морската вода някога е покрила Хималаите. (Отговорът?. Вкаменелостите .)

Западните учени са получили нов поглед над работата си, като през увеличително стъкло, вече също обмислят въпроси като същността и произхода на съзнанието.
Един от резултатите им е бил развитието на нещо, наречено познавателно съзнание, основаващо се на състрадание, обучение, светска програма за посредничество, доказано спомагаща за подобряване на емпатията .

Партньорството е имало и други, по-практични приложения.

Линда Хътън е социален работник, с дългогодишни клинична практик за лечение на сексуално малтретирани деца и семейства в Грийнвил.  Тя е шофирала до Атланта тази седмица, за да присъства лично на обяд с Далай Лама, който прави шестото си посещение в Емъри.

Тя учи младите си жертви и техните семейства да практикуват внимателност и как да използват медитацията и дишането, за да се справят с травмата.

” Започнах с много медицински изследвания”, каза тя , ” но каквото намерих тук, е отвъд това. “

 

Статията е превод на: A Bridge Between Western Science and Eastern Faith от Kim Severson

Посещението на Далай Лама в София 4 – 5 октомври 1991 г.

September 14, 2013 at 4:13 pm

1432

33

34След посещението си в Рига, Латвия на 9 и 10 септември, вчера завърши и 3-дневното посещение на Негово Светейшество Далай Лама във Вилнюс, Литва от 11 – 13 септември, 2013.

Преди 22 години, пак след посещение в Прибалтийските републики, на път за Германия и САЩ, Далай Лама направи първото си посещение в България, на 4 и 5 октомври 1991 г.

Posreshtaneto

Година по-рано, през 1990 г. пък беше първото му посещение в Чехия по покана на президента Вацлав Хавел.

Днес, на 14-ти септември 2013 г. Далай Лама отново е приветстван с “Добре дошъл”, но не в България, както преди 22 г., а в Чешката столица Прага, вече за 10-ти пореден път от 1990 г. насам, посещение, което ще продължи до 17 септември. Какво да се прави, чехите имаха все пак Вацлав Хавел за президент, за разлика от нас, имаха и Чешка пролет…

Следващата спирка от есенната Европейска обиколка на Далай Лама е Хановер, Германия на 18 и 19 септември.

Тази активност на Тибетският духовен водач в нашия регион на Европа ми напомни моментите от неговото посещение в България от първите години на демокрацията, когато всички освен че бяхме по-млади, но и вярвахме, че ни чака един по-добър свят, а тези , които сега са млади и вярват в същото, тогава още не бяха родени…

Gogo_DL_Sheraton

Да доведе Далай Лама в България бе мечтата на живота на Георги Свечников, след връщането му в България след годините на обучение, работа и живот в далечна Бурятия и Сибир. Такава е била заръката и на неговия учител по Тибетски будизъм и Тибетска медицина, известният не само в научните среди на Сибирското отделение на Академията на науките на СССР – виден тибетолог и монголовед Балдоржи Бадараев. След безуспешни опити да срещне разбиране за осъществяването на тази идея от различни политически сили тогава – земеделци и царисти, еколози и новоизлюпени демократи от новото политическо пространство в страната през 90-те одини, най-накрая усилията му да намери съмишленици  са увенчани с успех при срещата му със Соломон Паси и Атлантическия клуб, набиращ популярност в България по това време.

BTA

Поканата до Негово Светейшество и Правителството в изгнание на Тибет е изпратена съвместно – от Дружеството за Българо-Тибетско приятелство, основано от Георги Свечников и приятели тогава, и от Атлантическия клуб на България. И благодарение на щастливо стечение на обстоятелствата, в програмата на Далай Лама, запълнена за 2 години напред се появява прозорец от ден и половина – след посещението му в Литва, Латвия и Естония пак през септември, но 1991 г.! И това е шансът на България да приеме почти неочаквано високия гост!…

IMG_0002

Нищо, че в страната идеята за Свободен Тибет не беше още стигнала, нищо, че почитатели на езотериката питаха дали Далай Лама ще лекува по време на лекцията, която изнесе в Аулата на Софийския университет, нищо, че Китайското посолство по традиция в такива случаи, заплаши да връчи протестна нота във Външното ни министерство… Президентът Жельо Желев се срещна с Негово Светейшество в неделя, в качеството му на частен гост, нищо, че срещата беше в Бояна, където беше и настанена Тибетската правителствена делегация, а хотел Шератон даде обяд в чест на госта…

IMG_0001

Спомени, спомени…, и снимки, слава богу… Вече споделени. Благодарение на добрата воля и фотографското око на Иво Хаджимишев! С признателност и към всички участници в това събитие – журналисти, министри, граждани и към тибетските ни партньори – висши представители на офисите на Далай Лама по света, посланици и министри от правителството в изгнание, придружаващи го монаси.

560379_374650969240770_1041878807_n

123

И с надеждата, че в земния си път Негово Светейшество ще бъде поне още веднъж приветстван на родна земя, от достойни мъже и сърцати жени,  с много любов и искрена вяра в сърцата, за доброто бъдеще и на двата народа – българският и тибетският! Дано!

 

 

 

IMG_0008AirportPosreshtanetoPo_sveta_i_u_nasIMG_0006VIPIMGBuddhaBTA Dalai_Lama IMG_0011 IMG_0012DL_SU

Пясъчна мандала на АВАЛОКИТЕШВАРА в София преди 20 години

September 4, 2013 at 3:21 pm

Пясъчна мандала на АВАЛОКИТЕШВАРА беше изградена в София преди 20 г. – през януари 1993 г. 

Ето какво написа за това събитие Мария Доневска в един столичен вестник тогава.

„Колцина чуха, а колко от тях видяха и разбраха? Няма значение. Божеството на състраданието беше в България и направи всички ни малко по-мъдри и по-добри. Някъде на междата между усилие и озарение, творчество и ритуалност, себеотдаване и служене, двама младежи в червени одежди ни показаха, че времето е всъщност безвремие, което се осмисля от една чисто човешка достижимост – съвършенството – отваряща врата към Бога. Това бяха двама будистки монаси от Тибет – Тенцин Лхаванг и Тенцин Таши. Всеки ден от 5 до 22 януари те пристигаха в Столична библиотека и приведени над своята творба в една от залите на втория етаж , миг по миг, песъчинка по песъчинка изграждаха, рисуваха или извайваха Мандалата – резиденция на Авалокитешвара, която трябваше да привика Божеството.

monasite

Аз попаднах там  през почивката на един от последните работни дни, когато мандалата беше почти завършена. – продължава  Мария. Още от вратата те обхваща усещане за мекота. После заставаш до масата и целият се превръщаш в едно безмълвно ахване. Минават много минути докато разбереш, че някъде зад гърба ти се носи  и тиха и сладостна музика и започваш да изтичаш заедно с нея: удивлението ти се превръща в кротко щастие и ти не си повече нищо друго освен безименна  радост във всеобщото вселенско тържество. От очите ти закапват сълзи. Тогава се включа предпазното реле на социалните рефлекси и се обръщам да потърся информация.

Misli

„В Тибетския будизъм и по-специално във висшите тантри, мандалата заема особена роля. Тя е основният елемент от процеса, при който чрез поредица от посвещения се навлиза в пространството на мандалата, а чрез него и до спонтанното познане. Главният акцент се поставя на методиката за трансформиране на психо-физическите компоненти на човека чрез медитация върху чисти същества /божества, в чисто обкръжение /мандала/. Божествата, които обитават мандалата, не са външни богове, по-скоро това са символи на просветленото състояние на ума, което всеки човек потенцално може да развие.”

Това са редове от листовката, подготвена специално за случая от Центъра за тибетски и централно азиатски изследвания на Георги Свечников.

1_MandalaЕто и част от неговия разказ за избора на мандала, за смисъла и значението на този феномен: „Изграждането на една мандала е сложен процес, който изисква много знания и търпение. Върху предварително разчертан плот се рисува с помощта на цветна смес от пясък, кристали и минерални багрила. Използват се обикновено пет основни и десет допълнителни цвята. Изпълнителите са монаси, които продължително са изучавали това изкуство, в случая са от Намгял манастир – личният манастир на Далай Лама в Дхарамсала, където  изучават Мандала наред с общите дисциплини – ритуални танци, песнопения. Тенцин Лхаванг и Тенцин Таши са от групата, която специализира строеж на Мандала. Съществуват десетки видове различни мандали като общото между тях е наличието на център и четири „врати”, отговарящи на посоките на света. Всяка от тях обаче носи своите  характерни белези. Всичко това трябва да се запомни наизуст, защото се рисува се по памет и най-малката грешка обезмисля творението. Някои мандали са много неразбираеми и изискват специална готовност на съзнанието, например мандалата на Калачакра – запазихме я за по-нататък. Сред най-популярните мандали са тези на Калачакра, Хеваджра, Чакрасамвара и Авалокитешвара. Изборът на тази  мандала беше  продиктуван от ролята и мястото, което заема Авалокитешвара в Тибетската култура. Божеството, чиято резиденция сътворяват гостуващите монаси е пазител на цял Тибет , а Далай Лама е неговото земно въплъщение. Тибет има нужда от подкрепа и защита, тъй като преживява трудни времена. Ние – също. Избрахме Мандалата на Авалокитешвара / на състраданието/, защото събитието се случва само две години след посещението на Далай Лама в България през 1991 г.,  и той е живото превъплощение на божеството на състраданието. А състрадание ни е необходимо. Още повече, че състраданието се разбира в по-широк смисъл: то включва човечност, търпимост, уважение на чуждото мнение и правото на другите да имат свое становище. То е израз на разбиране на човешката ситуация, разбиране на положението на другия, не само на своето, при което човек е по-склонен към състрадание. Мандалата привлича онзи аспект на съзнанието, който е свързан състраданието. То се концентрира и подобно на дъжд пада над целия район, като заедно с това се излъчва наоколо. А това, че тибетците го наричат божество не трябва да ни смущава.”

Mandala_complete

Мандалата, в най-общия смисъл на думата е универсален модел на вселената, който включва както космоса /макрокосмоса/, така и човека /микрокосмоса/. Тя е графичен модел на триизмерна сграда, която тибетците наричат „палат” на божеството. Трябва да помним обаче, че в будистката традиция съдържанието на понятието „божество” е различно от юдейско-християнската традиция и означава един от аспектите на съзнанието. Мандалата, която се изгражда представлява двуизмерен графичен план на  тази сграда, със строго определени геометрични пропорции, размери и цветове. Пропорциите на мандала съответстват на пропорциите на космоса, те съответстват и на пропорциите, които съществуват в човешкото тяло.

Символиката на мандалата: Мандалата на Авалокитешвара /тиб. Ченрезиг/ е мандала на будисткото божество на състраданието. Тя е съставена от цветен пясък и представлява неговата резиденция и обкръжение. Всеки аспект на мандалата има смисъл и нито един детайл не е произволно избран или излишен. Четирите външни стени са изградени от 5 прозрачни слоя, оцветени в бял, жълт, червен, зелен и син цвят, съответстващи на вярата, усилията, паметта, медитацията и мъдростта. Четирите врати, разположени в центъра на всяка от четирите стени съответстват на любовта, състраданието, радостта и уравновесеността. Цветовете и посоките са свързани с концепцията за петте „буда-семейства , които кореспондират с петте психо-физически компонента на човешките същества, които прочистват замърсените състояния на ума.

blue

На изток , в синия квардрат, ваджра-семейството трансформира агресията в „огледало-подобна” мъдрост,    

jalto

на юг, в жълтия квадрат, семейството на „скъпоценния камък” трансформира гордостта в „мъдрост на равновесието”,    

byalo

на запад, в белия квадрат,  семейството на „колелото” трансформира невежеството в „мъдрост-като-пространство”,      

zeleno

на север, в зеления квадрат, семейството на „меча” трансформира завистта във „всеобхващаща мъдрост”.             „Лотос”-семейството, в центъра на мандалата, трансформира страстта, като я превръща в разпознаващо знание.

Lotos

Петте психо-физически компонента се разпределят по следния начин: на изток – форма, на юг – усещане, на запад – възприятия, на север – съставни фактори, а в центъра – съзнание. Това последното от само себе си подсказва какво се има предвид под център – axis mundi. Центърът е седалище на съзнанието, което трябва да се разширява и в четирите посоки, като по този начин се открие онзи истински център, позволяващ на всеки практикуващ да намери себе си. Това не е търсене на трансценденталното  знание като нещо различно от търсещия, по-скоро това е начин да се достигне  тоталната идентификация на реалността като личност.

Zaedno

Практикуващия тантра на Авалокитешвара би трябвало да се запознае с всеки детайл от мандалата и с всяко от божествата в тях. Той трябва да се ангажира и с повтарянето на упражненията, базирани на визуализирането на чистите същества и чистото обкръжение, символизиращи него и обкръжението му в ясна, сияйна форма. Тези упражнения, провеждани в рамките на будистката система за развитие на мъдрост и състрадание, водят до дълбоки трансформации на психиката. Дори само като се наблюдава тази мандала, тя оставя позитивен отпечатък върху умствения поток на зрителя, който макар и за момент се докосва до вечния идеал на всеобхващащата мъдрост.

В Тибет мандала се изгражда публично във връзка с някои от религиозните празници и присъствието на този процес се смята за голяма чест.

Monks

Тибетците смятат че  щом дворецът е построен , то за миг божеството / да не забравяме, че става дума за аспект на съзнание/ се вселява в него и наблюдаващите могат да разберат неговото послание за човечност, доброта и състрадание. И напълно в духа на будизма, според който всичко е непостоянно, мандалата се разрушава веднага след като се направи – от половин до два часа след това. Реже се два пъти, събира се на четири места в центъра , а после се изсипва във ваза и се отнася, за да се хвърли пясъка в река или поток..

Destr_5

Мандалата не може да се задържа, след като е построена, за да се съзерцава като произведение на изкуството, защото божеството /или това, което стои  зад този термин/ не може да стои на едно място, не бива да се фиксира. Ние можем да го извикаме за малко, но нямаме право да го задържаме. Затова пясъкът се изсипва в реката – за да може някъде да се събере отново.

Dragalevska_1

При нас – след кратка церемония мандалата беше разрушена, а пясъкът – изсипан в Драгалевската река, в подножието на Витоша.

 

Посвещение или “Ако повярваш, че си събитие, то всичко, което правиш, може да стане събитие”

August 31, 2013 at 11:12 pm

552533_436027346436465_745823247_nИдеята за FaceTibet се роди спонтанно преди време, благодарение на срещата ни с двама младежи и техния филм “Kalachakra”(“Калачакра”). В момент, когато бяхме загубили най-близкия си човек и мислехме, че живота ни с него принадлежи вече на миналото, от което никой не се интересува днес, тази среща се превърна в повратната точка, която ни разтърси и очарова, показа ни, че не сме сами и това ни вдъхна увереност. Тя стана катализатор в мъчителните ни лутаници как да продължим да живеем в днешния си ден с наследството, което имаме от миналото ни, въпрос, който е предизвикателство пред нас и днес. Така постепенно решихме, че трябва да разкажем за нашия опит, който се е случило да имаме благодарение на този специален човек, за нашата среща с Тибет и Далай Лама преди много години, за другите ни срещи с Тибет, тибетската култура и тибетците по света, и как тези срещи белязаха живота ни и днес …

Всеки един от нас преживява събития, които счита съдбовни и определящи хода на живота му занапред.  Такова събитие за нас беше Георги Свечников.  Животът ни с него беше съдба –  болка и дар, предизвикателство и опитност, пример и невидими уроци, които сега сякаш неусетно оживяват, когато имаме нужда от тях…

На неговата памет и на всичко онова, което го беше направило да бъде човек-събитие, посвещаваме тази страница, сега, когато него вече го няма.

FaceTibet ще бъде и нашият поглед към образа и хората на Тибет, с който сме се срещнали досега, но и на този, съвременен Тибет, който ни се разкрива днес и сега, и който ни привлича и вдъхновява с пагубната любов към нещо, което сякаш е осъдено на изчезване и ти се иска да го спасиш и запазиш, нещо, което те докосва и респектира, променя, увлича и води все по-напред, приближава те към самия себе си.

Нашият разказ няма да е от първо лице единствено число от мястото на събитието, от пътешественика, покорил Хималая или изкачен на платото, защото днес, в ерата на Интернет пътешествията могат да са и виртуални, но ще е от нашето изпълнено с болка и състрадание за Тибет сърце, с цялата ни искрена човешка обич и респект! Защото за нас отношението към Тибет и неговата съдба днес повече от всякога е въпрос на духовност и морал. И дълг, и памет! И много би ни се искало и за другите да е така!

И ако Гого сега ни гледа отнякъде, вярваме, че ни кимва окуражително!IMG_0004

“Моята Земя и Моят Народ”
Мемоари на Н.С. Тенцин Гятцо, 14-ти Далай Лама на Тибет

July 5, 2013 at 4:55 pm

Memoari

Изданието е осъществено с посредничеството на Центъра за Тибетски и Централноазиатски изследвания под редакцията на Георги Свечников, Превод от английски Петър Няголов, Издатели: Руси Ст. Русев и Емил Златанов, 1993 г.

От редактора:

Въпреки че от написването на „Моята земя и моят народ“ са изминали повече от 30 години, тази книга продължава да се издава и преиздава из целия свят. Причината за този интерес се дължи преди  всичко на достоверността на събитията, оказали се решаващи за по-нататъшната съдба на тибетския народ. Правилността за решението  за принудителна емиграция, предизвикала спорове по онова време, беше оправдано от последвалите събития.Само за няколко години китайската армия унищожи десетки хиряди тибетски патриоти. Започва неистово унищожение на безценни паметници на световната култура. По-голямата част от съкровищата на големите манастири са разграбени, а златните статуи и култови предмети са претопени в слитъци или продавани в Хонконг. Нова вълна от насилие, свързана с периода на „културната революция“ отнася и малкото оцеляло след първата разправа с тибетския народ. По свидетелства на очевидци, до началото на 80-те години са унищожени и разграбени над 6000 храмове и манастири. Над един милион тибетци са загубили живота си в резултат от китайската окупация.

През целия този период Далай Лама заедно със своето правителство в изгнание положи огромни усилия за защита на справедливата тибетска кауза. Те се изразяват в ангажиране на световното обществено мнение: Негово Светейшество е посетил почти всички развити страни, а в някои от тях са създадени постоянни тибетски представителства.

 За изминалия от написването на книгата период се проведоха многобройни конференции на различни места в света, които освен политическия елемент, неминуемо съдържат и елемент на духовен контакт с дълбините на тибетската философия. Като неин носител Далай Лама допринесе много и за укрепването на световния мир и разбирателството между народите. Той често казва:  

Dalai_Lama

Снимка: Иво Хаджимишев, София, 1991

„Световният мир може да се достигне чрез вътрешен мир. По този начин важността на индивидуалната отговорност е пределно ясна, атмосфера на мир трябва да изградим преди вскичко в себе си, след това постепенно да я разширим по отношение на семейството, общността и накрая към цялата планета.“

Да напомним, че основната концеция, залегнала в тибетския будизъм, е тази, за ненасилието и търпимостта.

 На Далай Лама са и думите „значително по-добре е да съществува разнообразиие от религии и философии, отколкото отделна религия или философия. Това е необходимо заради различните умствени склонности на всяко човешко същество. Всяка религия има свои уникални идеи и техники, а изучавайки ги, ние самите се обогатяваме.“

Дейността на Далай Лама беше справедливо оценена от различни авторитетни институции , а най-ярък израз на признание е присъдената през 1989 г. Нобелова награда за мир. Тук мже би трябва да отбележим и огромните усилия, които Негово светейшество полага за запазването на тибетската идентичност и културно наследство. В Дхарамсала са изградени медицински, образователни, кутурни и религиозни институции, а на различни места в Индия са възстановени главните тибетски манастири.

Но въпреки усилията на световната обещственост в подкрепа на тибетската кауза , положението в Тибет не се е променило особено.

Привидно от средата на 80-те години започва смекчаване на китайската политика в Тибет изразяваща се във възстановяване на някои от по-известните манастири, частичното отваряне на границите за туристи, известна религиозна свобода.  Но от гледна точка на действащите демократични стандарти,всичко направено е незначителна козметична промяна, целяща  да притъпи вниманието на световната общественост, за да се узакони една окупация и безжалостна експлоатация на човешкия труд и ресурси.

“Kalachakra: The Movie”

July 3, 2013 at 7:28 am

“Калачакра: Филмът ” / “Kalachakra: The Movie” на нашите млади, но много талантливи приятели Антони Кръстев и Борислав Карамелски беше този мощен тласък, който ни помогна да намерим себе си и да осъзнаем, че не сме сами… Благодарим ви, Боби и Тони!

This movie is a part of our incredible journey through India and our attendance of the Kalachakra initiation, held in 2012 at the sacred Buddhist site of Bodh Gaya. Faith crossed our paths with many blessed people including His Holliness the Dalai Lama. What we saw and felt is worth to be shared for as Buddha has said: “Thousands of candles can be lit from a single candle, and the life of the candle will not be shortened. Happiness never decreases by being shared.”

Вижте страницата на филма във Facebook

“Why Buddhism?” / “Защо Будизъм?”

July 2, 2013 at 7:26 am
“Why Buddhism?” or Buddhist Science, Psychology, and Religion by Alex Berzin, in Sofia, April 2012
“ЗАЩО БУДИЗЪМ?” или Будистка Наука, Психология и Религия беше темата на лекцията на д-р Александър Берзин по време на миналогодишното му гостуване по наша покана, изнесена в зала “Мати” на Националния дворец на културата на 29-ти април, 2012 г., с любезното домакинство за залата на Диляна Янева. Преводът на лекцията от английски на български език направи Васил Атанасов,  а за превода на въпросите и отговорите се включи Георги Желязков.

Прилагаме линк за аудиозаписа на беседата, публикуван в сайта на д-р Берзин: http://www.berzinarchives.com/web/en/archives/approaching_buddhism/world_today/buddhist_science_psychology_religion/buddhist_science_psychology_religion.htmlл, както и линк за видеозаписа на лекцията, любезно заснет и предоставен от Антони Кръстев и Борислав Карамелски. Препоръчваме го за гледане и запознаване с ясно формулирани, убедително и достъпно поднесените дълбоки познания за будистката наука, психология и религия на д-р Александър Берзин.

Непостоянство и фрустрация

July 1, 2013 at 5:17 pm

Непостоянството е същността на човешкото съществуване. То контролира далеч повече неща отколкото нашия живот; то се разпростира над целия космос – всички звезди на планетата, както и нашето земно обкръжение. Ние можем да видим ефекта на непостоянството като наблюдаваме възникването и упадъка на нации, на нашето общество, и дори на борсовия пазар. Непостоянството пронизва всичко съществуващо…

Ние можем да видим промените в нашия живот и в живота на нашите приятели и семейства, но най-опустошителната промяна в човешкия живот – СМЪРТТА – ни “захваща” изненадващо.

В това общество почти всеки се страхува от смъртта, но за да приемаме живота пълноценно, ние трябва да погледнем реалността. Непостоянството и смъртта са неразделна част от това да бъдем живи, това разбиране може да вибрира в нас и да ни пробуди… Ние виждаме че, въпреки че живота ни е много скъп за нас, той не може да продължава вечно. Да бъдеш роден като човешко същество е много рядка привилегия и е важно, че приветстваме нашия живот и използваме предимствата на тази възможност.
С разбирането на непостоянството, много аспекти на живота, които се приемат обикновено като очарователни, престават да бъдат толкова желани. Ние започваме да сме в състояние да гледаме ПРЕЗ тях и да намираме, че те не са чак толкова задоволителни. Тогава много по-лесно ще можем да се освободим от нашата привързаност и страх, както и от нашата малка защитна черупка. Мисленето върху непостоянството на живота ни пробужда; ние разбираме, че в самия този момент ние действително сме живи.


/из ръкописите на Георги Свечников/

 

“Умираме ли наистина?” Фройдизмът и Тибетският будизъм имат много допирни точки според К. Юнг

July 1, 2013 at 4:51 pm

Tibetan_book_of_dead

Фройдизмът и Тибетският будизъм имат много допирни точки според К. Юнг

В будистката литература смъртта, състоянията след нея и прераждането заемат особено място. Тези феномени са намерили своето психологическо отражене в „Тибетската книга на мъртвите“. Предполага се, че тя е написана през VIII в. след Христа. Столетия наред книгата се е пазела в тайна от непосветените и едва през 1927 г. е преведена и публикувана на английски език.

Според американския учен доктор Реймънд Муди мъдреците, съставили тази книга, разглеждали процеса на умиране като изкуство, т.е. като нещо, което може да се направи майсторски или неумело в зависимост от това, с какви знания е разполагал човекът.

 Книгата се е чела по време на погребения и е била част от церемонията. Тя се е чела и непосредствено на човек в последните мигове на живота му на земята. Смятало се е, че с помощта на книгата се решавали две задачи. Първо – помагала е на умиращия да запази в паметта си последователността на нови и непознати явления, с които предстояло да се срещне. Второ – помагала на близките му да мислят с положителни категории и да не го задържат с емоционалните пориви на любовта и мъката, за да може той да влезе в следсмъртните плоскости на битието с ясно съзнание и освободен от всякакви тревоги и грижи.

Известният психолог К.Г.Юнг смята тази книга за наставления към умиращия и дори към мъртвия. „Нейното предназначение, както и на „Египетската книга на мъртвите“, е да служи като пътеводител на починалия по време на състоянието Бардо, описано символно като междинно състояние, траещо 49 дни, между смъртта и новото раждане“, пише Юнг.

Книгата е от три части. Първата, наречена „Чикай Бардо“, описва ставащото в психиката по време на умиране. Втората част, „Чони Бардо“, разглежда „кармическите илюзии или състоянията, близки до сънуването, които се появяват веднага след настъпване на смъртта. Третата част, „Сипай Бардо“, започва с възникването на инстинкта за ново раждане и продъжава под формата на събития, предшестващи новото превъплъщение.

„Тибетската книга на мъртвите“ – това е философия, базирана на будистката психология. Метафизиката на това древно съчинение поставя читателя в трудно и деликатно положение. Но за запознатите с трудовете на Фройд е по-лесно да усвоят твърденията, съдържащи се в тази книга. К.Г. Юнг е открил много допирни точки между фройдизма и тибетския будизъм, но отбелязва, че „психоанализата на Фройд във всички основни посоки не стига по-навътре от преживяванията  на Сипай Бардо, т.е. той не е успял да се измъкне от сексуалните фантазии и подобни „несъвместими“ стремежи, които предизвикват тревога и други афектни състояния“.

В последните раздели на „Книгата на мъртвите“ се говори за прераждането, т.е. за превъплъщението на съзнанието, за връщането му на земята и решаващата рола на предишния живот за качеството на новото прераждане.

Известният естествоизпитател Е. Сведенберг (1688-1722 г.) изпитал в последните години на живота си емоционална криза, твърдял, че в неговите предсмъртни опити са участвали духове, които говорели помежду си на универсален език. „Всеки човек веднага след смъртта започва да разбира езика… който отговаря на собствени му дух“. Както в оставеното от Е. Сведенберг, така и в много други древни текстове, като съчиненията на Платон и в „Тибетската книга на мъртвите“, намираме поразителни потвърждения за това, което разказват наши съвременници, прекарали раазлични психически травми, силни стресови състояния, кома и т.н.

Георги Свечников, публикация във в-к “Детайли” от 1-5 ноември 1993 г.