Фройдизмът и Тибетският будизъм имат много допирни точки според К. Юнг

В будистката литература смъртта, състоянията след нея и прераждането заемат особено място. Тези феномени са намерили своето психологическо отражене в „Тибетската книга на мъртвите“. Предполага се, че тя е написана през VIII в. след Христа. Столетия наред книгата се е пазела в тайна от непосветените и едва през 1927 г. е преведена и публикувана на английски език.

Според американския учен доктор Реймънд Муди мъдреците, съставили тази книга, разглеждали процеса на умиране като изкуство, т.е. като нещо, което може да се направи майсторски или неумело в зависимост от това, с какви знания е разполагал човекът.

 Книгата се е чела по време на погребения и е била част от церемонията. Тя се е чела и непосредствено на човек в последните мигове на живота му на земята. Смятало се е, че с помощта на книгата се решавали две задачи. Първо – помагала е на умиращия да запази в паметта си последователността на нови и непознати явления, с които предстояло да се срещне. Второ – помагала на близките му да мислят с положителни категории и да не го задържат с емоционалните пориви на любовта и мъката, за да може той да влезе в следсмъртните плоскости на битието с ясно съзнание и освободен от всякакви тревоги и грижи.

Известният психолог К.Г.Юнг смята тази книга за наставления към умиращия и дори към мъртвия. „Нейното предназначение, както и на „Египетската книга на мъртвите“, е да служи като пътеводител на починалия по време на състоянието Бардо, описано символно като междинно състояние, траещо 49 дни, между смъртта и новото раждане“, пише Юнг.

Книгата е от три части. Първата, наречена „Чикай Бардо“, описва ставащото в психиката по време на умиране. Втората част, „Чони Бардо“, разглежда „кармическите илюзии или състоянията, близки до сънуването, които се появяват веднага след настъпване на смъртта. Третата част, „Сипай Бардо“, започва с възникването на инстинкта за ново раждане и продъжава под формата на събития, предшестващи новото превъплъщение.

„Тибетската книга на мъртвите“ – това е философия, базирана на будистката психология. Метафизиката на това древно съчинение поставя читателя в трудно и деликатно положение. Но за запознатите с трудовете на Фройд е по-лесно да усвоят твърденията, съдържащи се в тази книга. К.Г. Юнг е открил много допирни точки между фройдизма и тибетския будизъм, но отбелязва, че „психоанализата на Фройд във всички основни посоки не стига по-навътре от преживяванията  на Сипай Бардо, т.е. той не е успял да се измъкне от сексуалните фантазии и подобни „несъвместими“ стремежи, които предизвикват тревога и други афектни състояния“.

В последните раздели на „Книгата на мъртвите“ се говори за прераждането, т.е. за превъплъщението на съзнанието, за връщането му на земята и решаващата рола на предишния живот за качеството на новото прераждане.

Известният естествоизпитател Е. Сведенберг (1688-1722 г.) изпитал в последните години на живота си емоционална криза, твърдял, че в неговите предсмъртни опити са участвали духове, които говорели помежду си на универсален език. „Всеки човек веднага след смъртта започва да разбира езика… който отговаря на собствени му дух“. Както в оставеното от Е. Сведенберг, така и в много други древни текстове, като съчиненията на Платон и в „Тибетската книга на мъртвите“, намираме поразителни потвърждения за това, което разказват наши съвременници, прекарали раазлични психически травми, силни стресови състояния, кома и т.н.

Георги Свечников, публикация във в-к “Детайли” от 1-5 ноември 1993 г.

Коментари