“Погледни на своето тяло, за да разбереш какво си правил в миналото, погледни на своя ум, за да разбереш какъв ще си в бъдещето”

July 1, 2013 at 7:06 am

Wheel-of-life

Когато в будизма се говори за прераждане, винаги се има предвид умът,  който  преминава от едно тяло в друго. И въпреки че всеки има представа от това, какво е ум, в българския език все още няма задоволителна дефиниция на ума. При нас умът и сърцето са две различни неща, при което първото се отнася до интелектуалното и рационалното, а второто – до усещанията и емоциите. При будистите такова разделение не може да се открие. В тяхното разбиране двете думи се поокриват от едно понятие, като в него се включват дори възприятията. Умът в будизма не се отнася до никакъв орган или обект, койо се намира в тялото, каквито са мозъкът или нервната система. Той по-скоро е вид дейност, която се проявява чрез  мозъка и нервната система. На Запад процесите, които произтичат в мозъка, се обясняват с електрическиили химически процеси, но това не е будистката гледна точка. Разбира се, тук не става въпрос за отричане на химическите и електриеските явления в мозъка, а за изместване на акцента в посока на личния опит.

Будистите смятат, че нашето тяло и нашият ум /или съзнание/ са две различни същности.

Тялото ни е материално, изградено от атоми и причината за неговото съществуване е зачатието. Умът обаче е нематериален и неговата причина е предишният момент на съществуването му. Докато  сме живи, умът и тялото са свързани, но при умирането те се разделят. Материята, от която е изградено тялото, се разпада, но умът като нематериален , и следователно неподлежащ на разпадане , остава. Тъй като той възниква единствено от предшестващия  момент на съзнание, първата поява на ум в ембриона не се появява в резултат  на сливането на биологичните клетки на родителите,  както тялото , а от предишнша момент на съзнанието в т.нар. промеждутъчно  състояние между този и предишния живот. А в промеждутъчното състояние,  което трае 49 дни или седем седмици, съзнанието попада след края на предишния живот. Съзнанието  винаги тече заедно с поток от фина енергия, наречена „психически вятър“, или прана. Съзнаниет и тази енергия са неразделни. По време на зачатието енергията е тази сила, която насочва съзнанието  към оплождащата се клетка. По същия начин по време на смърт фината енергия напуска тялото и преминавайки през промеждутъчното състояние, се премества в ново тяло, носейки съзнанието със себе си. Така съзнанието навлиза в оплодената яйцеклетка, фините енергии приемат това  тяло за свой дом и остават до смъртта. Съзнанието и праната заемат сърцевината на оплодената клетка. С развитиети на новото тяло „психическите ветрове“ постепенно започват да формират фини психически  нерви /или канали/ и психически нервни възли /чакри/. В момента, в който ембрионът достигне  етапа, при който той приема човешка форма, формирането на каналите и чакрите е завършило. Веднага  след това слдва появата на грубата психическа енергия, която започва да тече чрез чакрите до различни части на тялото. По същото време от финото съзнание възникват и грубото концептуално и сензорно съзнание. Когато това стане, ние започваме да усещаме външни обекти чрез сетивата и съзнанието се въвлича в обмисляне на този опит и усещания.

Движещата сила в целия този процес се нарича карма. В традициите на будизма  терминът „карма“ е ясно дефиниран. Той означава действие на тялото, речта и ума. Тези действия оставят  отпечатък върху съзнанието  и този отпечатък се проявява, когато се появят подходящите условия.  Семената на нашите действия продължават да съществуват с нас от един живот в друг и никога не се губят. И все пак , ако ние не създаваме причини, или карма за нещо, то не е възможно да изпитаме  и резултата от тези постъпки. Не може земеделецът да жъне, щом не е посял нещо.

В будизма кармата се обяснява със закона „причина-следствие“. Основната идея в този закон се изразява в това, че всяко състояние или нещо, което съществува, се явява резулат  от съответните  причини, а настоящият момент е причината за появата на бъдещи събития и явления.  При това законът се отнася не само до материалния свят, но и до съзнанието. Един от великите мъдреци  на Изтока  е казал: „Погледни на своето тяло, за да разбереш какво си направил в миналото, погледни на своя ум, за да разбереш какъв ще си в бъдещето“.

И така, срокът за ново прераждане не само на човека, но и на другите живи същества в будизма се определя на 49 дена, а кармата, или постъпките, определят вида на новото раждане.

Съществуват шест възможности за бъдещото прераждане . Три от тях се смятат  за щастливи  и три – за нежелателни. Щастливите  са прераждане  в сферата на божествата, полубожествата или хората, а нежелателните  – в сферата на животнитее, гладните духове и ада. В зависимост от това, как човек е изживял живота си, той може да се прероди във всяка една от тези сфери. Himalayan Art ResourcesСпоред будистите няма нищо странно  човек да се прероди като животно  или животното  – като човек. Всичко зависи от натрупаната през предишните животи карма.  И все пак, с оглед на достигането на крайната цел – просветлението , за най-благоприятно се смята прераждането в човешка форма.

През последните години будистката теория за прераждането привлече вниманието на западните учени. Особен е интересът на психолозите, неврохирурзите, психиатрите  и биолозите. Към тях се присъединиха и специалистите, работещите в областта на създаването на изкуствен интелект. На въпроса, дали една машина може да има самосъзнание , Далай Лама отговаря така: „Ако в определен момент компютрите бъдат в състояние да служат като физическа база на съзнанието  и ако някоя личност е създала карма да се прероди вътре в него, тогава компютърът може да стане човешко същество“.

Георги Свечников

Коментари