Пясъчна мандала на АВАЛОКИТЕШВАРА в София преди 20 години
Пясъчна мандала на АВАЛОКИТЕШВАРА беше изградена в София преди 20 г. – през януари 1993 г.
Ето какво написа за това събитие Мария Доневска в един столичен вестник тогава.
„Колцина чуха, а колко от тях видяха и разбраха? Няма значение. Божеството на състраданието беше в България и направи всички ни малко по-мъдри и по-добри. Някъде на междата между усилие и озарение, творчество и ритуалност, себеотдаване и служене, двама младежи в червени одежди ни показаха, че времето е всъщност безвремие, което се осмисля от една чисто човешка достижимост – съвършенството – отваряща врата към Бога. Това бяха двама будистки монаси от Тибет – Тенцин Лхаванг и Тенцин Таши. Всеки ден от 5 до 22 януари те пристигаха в Столична библиотека и приведени над своята творба в една от залите на втория етаж , миг по миг, песъчинка по песъчинка изграждаха, рисуваха или извайваха Мандалата – резиденция на Авалокитешвара, която трябваше да привика Божеството.
Аз попаднах там през почивката на един от последните работни дни, когато мандалата беше почти завършена. – продължава Мария. Още от вратата те обхваща усещане за мекота. После заставаш до масата и целият се превръщаш в едно безмълвно ахване. Минават много минути докато разбереш, че някъде зад гърба ти се носи и тиха и сладостна музика и започваш да изтичаш заедно с нея: удивлението ти се превръща в кротко щастие и ти не си повече нищо друго освен безименна радост във всеобщото вселенско тържество. От очите ти закапват сълзи. Тогава се включа предпазното реле на социалните рефлекси и се обръщам да потърся информация.
„В Тибетския будизъм и по-специално във висшите тантри, мандалата заема особена роля. Тя е основният елемент от процеса, при който чрез поредица от посвещения се навлиза в пространството на мандалата, а чрез него и до спонтанното познане. Главният акцент се поставя на методиката за трансформиране на психо-физическите компоненти на човека чрез медитация върху чисти същества /божества, в чисто обкръжение /мандала/. Божествата, които обитават мандалата, не са външни богове, по-скоро това са символи на просветленото състояние на ума, което всеки човек потенцално може да развие.”
Това са редове от листовката, подготвена специално за случая от Центъра за тибетски и централно азиатски изследвания на Георги Свечников.
Ето и част от неговия разказ за избора на мандала, за смисъла и значението на този феномен: „Изграждането на една мандала е сложен процес, който изисква много знания и търпение. Върху предварително разчертан плот се рисува с помощта на цветна смес от пясък, кристали и минерални багрила. Използват се обикновено пет основни и десет допълнителни цвята. Изпълнителите са монаси, които продължително са изучавали това изкуство, в случая са от Намгял манастир – личният манастир на Далай Лама в Дхарамсала, където изучават Мандала наред с общите дисциплини – ритуални танци, песнопения. Тенцин Лхаванг и Тенцин Таши са от групата, която специализира строеж на Мандала. Съществуват десетки видове различни мандали като общото между тях е наличието на център и четири „врати”, отговарящи на посоките на света. Всяка от тях обаче носи своите характерни белези. Всичко това трябва да се запомни наизуст, защото се рисува се по памет и най-малката грешка обезмисля творението. Някои мандали са много неразбираеми и изискват специална готовност на съзнанието, например мандалата на Калачакра – запазихме я за по-нататък. Сред най-популярните мандали са тези на Калачакра, Хеваджра, Чакрасамвара и Авалокитешвара. Изборът на тази мандала беше продиктуван от ролята и мястото, което заема Авалокитешвара в Тибетската култура. Божеството, чиято резиденция сътворяват гостуващите монаси е пазител на цял Тибет , а Далай Лама е неговото земно въплъщение. Тибет има нужда от подкрепа и защита, тъй като преживява трудни времена. Ние – също. Избрахме Мандалата на Авалокитешвара / на състраданието/, защото събитието се случва само две години след посещението на Далай Лама в България през 1991 г., и той е живото превъплощение на божеството на състраданието. А състрадание ни е необходимо. Още повече, че състраданието се разбира в по-широк смисъл: то включва човечност, търпимост, уважение на чуждото мнение и правото на другите да имат свое становище. То е израз на разбиране на човешката ситуация, разбиране на положението на другия, не само на своето, при което човек е по-склонен към състрадание. Мандалата привлича онзи аспект на съзнанието, който е свързан състраданието. То се концентрира и подобно на дъжд пада над целия район, като заедно с това се излъчва наоколо. А това, че тибетците го наричат божество не трябва да ни смущава.”
Мандалата, в най-общия смисъл на думата е универсален модел на вселената, който включва както космоса /макрокосмоса/, така и човека /микрокосмоса/. Тя е графичен модел на триизмерна сграда, която тибетците наричат „палат” на божеството. Трябва да помним обаче, че в будистката традиция съдържанието на понятието „божество” е различно от юдейско-християнската традиция и означава един от аспектите на съзнанието. Мандалата, която се изгражда представлява двуизмерен графичен план на тази сграда, със строго определени геометрични пропорции, размери и цветове. Пропорциите на мандала съответстват на пропорциите на космоса, те съответстват и на пропорциите, които съществуват в човешкото тяло.
Символиката на мандалата: Мандалата на Авалокитешвара /тиб. Ченрезиг/ е мандала на будисткото божество на състраданието. Тя е съставена от цветен пясък и представлява неговата резиденция и обкръжение. Всеки аспект на мандалата има смисъл и нито един детайл не е произволно избран или излишен. Четирите външни стени са изградени от 5 прозрачни слоя, оцветени в бял, жълт, червен, зелен и син цвят, съответстващи на вярата, усилията, паметта, медитацията и мъдростта. Четирите врати, разположени в центъра на всяка от четирите стени съответстват на любовта, състраданието, радостта и уравновесеността. Цветовете и посоките са свързани с концепцията за петте „буда-семейства , които кореспондират с петте психо-физически компонента на човешките същества, които прочистват замърсените състояния на ума.
На изток , в синия квардрат, ваджра-семейството трансформира агресията в „огледало-подобна” мъдрост,
на юг, в жълтия квадрат, семейството на „скъпоценния камък” трансформира гордостта в „мъдрост на равновесието”,
на запад, в белия квадрат, семейството на „колелото” трансформира невежеството в „мъдрост-като-пространство”,
на север, в зеления квадрат, семейството на „меча” трансформира завистта във „всеобхващаща мъдрост”. „Лотос”-семейството, в центъра на мандалата, трансформира страстта, като я превръща в разпознаващо знание.
Петте психо-физически компонента се разпределят по следния начин: на изток – форма, на юг – усещане, на запад – възприятия, на север – съставни фактори, а в центъра – съзнание. Това последното от само себе си подсказва какво се има предвид под център – axis mundi. Центърът е седалище на съзнанието, което трябва да се разширява и в четирите посоки, като по този начин се открие онзи истински център, позволяващ на всеки практикуващ да намери себе си. Това не е търсене на трансценденталното знание като нещо различно от търсещия, по-скоро това е начин да се достигне тоталната идентификация на реалността като личност.
Практикуващия тантра на Авалокитешвара би трябвало да се запознае с всеки детайл от мандалата и с всяко от божествата в тях. Той трябва да се ангажира и с повтарянето на упражненията, базирани на визуализирането на чистите същества и чистото обкръжение, символизиращи него и обкръжението му в ясна, сияйна форма. Тези упражнения, провеждани в рамките на будистката система за развитие на мъдрост и състрадание, водят до дълбоки трансформации на психиката. Дори само като се наблюдава тази мандала, тя оставя позитивен отпечатък върху умствения поток на зрителя, който макар и за момент се докосва до вечния идеал на всеобхващащата мъдрост.
В Тибет мандала се изгражда публично във връзка с някои от религиозните празници и присъствието на този процес се смята за голяма чест.
Тибетците смятат че щом дворецът е построен , то за миг божеството / да не забравяме, че става дума за аспект на съзнание/ се вселява в него и наблюдаващите могат да разберат неговото послание за човечност, доброта и състрадание. И напълно в духа на будизма, според който всичко е непостоянно, мандалата се разрушава веднага след като се направи – от половин до два часа след това. Реже се два пъти, събира се на четири места в центъра , а после се изсипва във ваза и се отнася, за да се хвърли пясъка в река или поток..
Мандалата не може да се задържа, след като е построена, за да се съзерцава като произведение на изкуството, защото божеството /или това, което стои зад този термин/ не може да стои на едно място, не бива да се фиксира. Ние можем да го извикаме за малко, но нямаме право да го задържаме. Затова пясъкът се изсипва в реката – за да може някъде да се събере отново.
При нас – след кратка церемония мандалата беше разрушена, а пясъкът – изсипан в Драгалевската река, в подножието на Витоша.
