Тенцин Сангмо и Тенцин Гятцо или историята на тибетското име на Лада, дадено и от Далай Лама

August 23, 2014 at 11:35 pm

Imeto

Когато мъжът ми замина за Северна Индия през лятото на 1989 г., аз бях в напреднала бременност. Тъй като престоят му там по работа, в Библиотеката за Тибетски трудове и архиви в гр. Дхарамсала, се очертаваше да е дълъг – 2-3 месеца, знаехме, че детето трябва да се роди докато той е там, затова ме попита какво искам да му донесе като се върне. И аз си пожелах муска – представата ми за Индия тогава се изчерпваше с екзотика и магове, затова беше естествено да си пожелая нещо за предпазване от заклинания.

По онова време връзката с Индия се осъществяваше със седмици, и беше естествено новините да закъсняват. Така че за роденото вече момиченце в края на август, таткото беше научил точно седмица след това, на 1-ви септември – в деня, в който е бил приет от Н.С. Далай лама на лична аудиенция и му било дадено и интервю / 1989 беше годината на удостояването на Далай лама с Нобеловата награда за мир/. На излизане от резиденцията, един от служителите се обръща към него с думите – “Имаше обаждане за Вас от Делхи – родило ви се е момиченце!”

554398_370072263031974_119211516_n

В Тибет, както и навсякъде, където живеят тибетци има традиция името на новороденото да се дава с благословия от висш лама, а когато е възможно – и от самият Далай Лама. По щастливо стечение на обстоятелствата на нашето момиченце беше оказана тази чест и тя, както всички деца, получили името си от Н.С., приема неговото първо име – Тенцин и след това другото, което е било специално за нея. Така вместо муска за закрила, тя получава тибетското име Тенцин Сангмо, което в по-общ свободен превод се приема като “Пазителка на знанието”.

Сега вече е много разпространено всеки практикуващ будизъм да има духово име, дадено му от неговия учител в специално посвещение, но през есента на 1989 г., когато демократичните промени и 10 ноември още не се бяха състояли, това беше атракция. Затова и Зам. главният редактор на модното списание “Лада” тогава – поетесата Калина Ковачева, научавайки за този интересен факт, ни покани в редакцията на списанието и публикува материал за малката Лада с тибетското име от Далай Лама.
spisanie_lada
Историята, разбира се имаше и продължение. През октомври 1991 г. стана възможно посещението на Н.С. Далай Лама в България – осъществено по инициатива на Дружеството за Българо-Тибетско приятелство, основано от Георги Свечников и приятели и по съвместна покана и със съдействието на Атлантическият клуб в България с президент Соломон Паси. Тогава беше предложено малкото момиченце, носещо и тибетско име, да подари цветя на патрона си при посрещането му на ВИП зоната на Аерогара София. В напрегнатата предизборна обстановка в страната тогава, вместо лице на политик, именно този кадър – на детето с Далай лама, откри новинарската емисия на “По света и у нас” същата вечер.

Po_sveta_i_u_nas

В официалната тибетска делегация на посещението бяха включени и министри от правителството в изгнание на Далай лама. Един от тях – Калон Таши Уангди, Външен министър остана след като приключи посещението, за да продължи разговорите – обсъждаше се откриване на Информационен и културен Тибетски Център в София – начинание, за което не достигна политическа воля у нас. Част от тези разговори се водиха и в домашната ни обстановка, и в присъствието на героинята на този разказ.

580219_371721516200382_482582919_n

През 2011 г. г-н Таши Уангди беше номиниран като един от кандидатите за Премиер на Централната Тибетска Администрация, както сега се нарича Тибетското Правителството в изгнание, но на поста беше избран след демократично проведени избори Харвардския възпитаник д-р Лобсанг Сангай.

Срещите на Лада – Тенцин Сангмо с висши тибетски служители продължиха, докато родителите и бяха активно ангажирани с Тибетската кауза и в работата си за представянето на Тибетската култура у нас. В една от срещите с представителя на Далай Лама от офиса му в Будапеща – г-н Чоп Палжор Церинг – тя се радваше на изключителното внимание и интерес от страна на госта.

562166_378556188850248_516635091_n

Вече голяма девойка, при едно от посещенията си в Германия, в Кайлаш Тибетхауз във Фрайбург тя се натъква на тибетски монаси, които изграждат Пясъчна мандала на Авалокитешвара, същата, която изградиха и тук 2 монаси от Намгял манастир през зимата на 1993 г.

576632_402015543170979_330702709_n

Днес Лада навърши 25 години. Не учи тибетски, а персийски език. Животът я отвежда в нови светове, изучава нови култури, приема нови предизвикателства. Но продължава да носи и тибетското си име Тенцин Сангмо с гордост, а то може би да я отведе отново и до следваща среща с Тенцин Гятцо – Негово Светейшество 14-ия Далай Лама на Тибет, кой знае…, историята продължава.

.

Коментари