Публикации от категория "Събития"

Тенцин Сангмо и Тенцин Гятцо или историята на тибетското име на Лада, дадено и от Далай Лама

August 23, 2014 at 11:35 pm

Imeto

Когато мъжът ми замина за Северна Индия през лятото на 1989 г., аз бях в напреднала бременност. Тъй като престоят му там по работа, в Библиотеката за Тибетски трудове и архиви в гр. Дхарамсала, се очертаваше да е дълъг – 2-3 месеца, знаехме, че детето трябва да се роди докато той е там, затова ме попита какво искам да му донесе като се върне. И аз си пожелах муска – представата ми за Индия тогава се изчерпваше с екзотика и магове, затова беше естествено да си пожелая нещо за предпазване от заклинания.

По онова време връзката с Индия се осъществяваше със седмици, и беше естествено новините да закъсняват. Така че за роденото вече момиченце в края на август, таткото беше научил точно седмица след това, на 1-ви септември – в деня, в който е бил приет от Н.С. Далай лама на лична аудиенция и му било дадено и интервю / 1989 беше годината на удостояването на Далай лама с Нобеловата награда за мир/. На излизане от резиденцията, един от служителите се обръща към него с думите – “Имаше обаждане за Вас от Делхи – родило ви се е момиченце!”

554398_370072263031974_119211516_n

В Тибет, както и навсякъде, където живеят тибетци има традиция името на новороденото да се дава с благословия от висш лама, а когато е възможно – и от самият Далай Лама. По щастливо стечение на обстоятелствата на нашето момиченце беше оказана тази чест и тя, както всички деца, получили името си от Н.С., приема неговото първо име – Тенцин и след това другото, което е било специално за нея. Така вместо муска за закрила, тя получава тибетското име Тенцин Сангмо, което в по-общ свободен превод се приема като “Пазителка на знанието”.

Сега вече е много разпространено всеки практикуващ будизъм да има духово име, дадено му от неговия учител в специално посвещение, но през есента на 1989 г., когато демократичните промени и 10 ноември още не се бяха състояли, това беше атракция. Затова и Зам. главният редактор на модното списание “Лада” тогава – поетесата Калина Ковачева, научавайки за този интересен факт, ни покани в редакцията на списанието и публикува материал за малката Лада с тибетското име от Далай Лама.
spisanie_lada
Историята, разбира се имаше и продължение. През октомври 1991 г. стана възможно посещението на Н.С. Далай Лама в България – осъществено по инициатива на Дружеството за Българо-Тибетско приятелство, основано от Георги Свечников и приятели и по съвместна покана и със съдействието на Атлантическият клуб в България с президент Соломон Паси. Тогава беше предложено малкото момиченце, носещо и тибетско име, да подари цветя на патрона си при посрещането му на ВИП зоната на Аерогара София. В напрегнатата предизборна обстановка в страната тогава, вместо лице на политик, именно този кадър – на детето с Далай лама, откри новинарската емисия на “По света и у нас” същата вечер.

Po_sveta_i_u_nas

В официалната тибетска делегация на посещението бяха включени и министри от правителството в изгнание на Далай лама. Един от тях – Калон Таши Уангди, Външен министър остана след като приключи посещението, за да продължи разговорите – обсъждаше се откриване на Информационен и културен Тибетски Център в София – начинание, за което не достигна политическа воля у нас. Част от тези разговори се водиха и в домашната ни обстановка, и в присъствието на героинята на този разказ.

580219_371721516200382_482582919_n

През 2011 г. г-н Таши Уангди беше номиниран като един от кандидатите за Премиер на Централната Тибетска Администрация, както сега се нарича Тибетското Правителството в изгнание, но на поста беше избран след демократично проведени избори Харвардския възпитаник д-р Лобсанг Сангай.

Срещите на Лада – Тенцин Сангмо с висши тибетски служители продължиха, докато родителите и бяха активно ангажирани с Тибетската кауза и в работата си за представянето на Тибетската култура у нас. В една от срещите с представителя на Далай Лама от офиса му в Будапеща – г-н Чоп Палжор Церинг – тя се радваше на изключителното внимание и интерес от страна на госта.

562166_378556188850248_516635091_n

Вече голяма девойка, при едно от посещенията си в Германия, в Кайлаш Тибетхауз във Фрайбург тя се натъква на тибетски монаси, които изграждат Пясъчна мандала на Авалокитешвара, същата, която изградиха и тук 2 монаси от Намгял манастир през зимата на 1993 г.

576632_402015543170979_330702709_n

Днес Лада навърши 25 години. Не учи тибетски, а персийски език. Животът я отвежда в нови светове, изучава нови култури, приема нови предизвикателства. Но продължава да носи и тибетското си име Тенцин Сангмо с гордост, а то може би да я отведе отново и до следваща среща с Тенцин Гятцо – Негово Светейшество 14-ия Далай Лама на Тибет, кой знае…, историята продължава.

.

Посещението на Далай Лама в София 4 – 5 октомври 1991 г.

September 14, 2013 at 4:13 pm

1432

33

34След посещението си в Рига, Латвия на 9 и 10 септември, вчера завърши и 3-дневното посещение на Негово Светейшество Далай Лама във Вилнюс, Литва от 11 – 13 септември, 2013.

Преди 22 години, пак след посещение в Прибалтийските републики, на път за Германия и САЩ, Далай Лама направи първото си посещение в България, на 4 и 5 октомври 1991 г.

Posreshtaneto

Година по-рано, през 1990 г. пък беше първото му посещение в Чехия по покана на президента Вацлав Хавел.

Днес, на 14-ти септември 2013 г. Далай Лама отново е приветстван с “Добре дошъл”, но не в България, както преди 22 г., а в Чешката столица Прага, вече за 10-ти пореден път от 1990 г. насам, посещение, което ще продължи до 17 септември. Какво да се прави, чехите имаха все пак Вацлав Хавел за президент, за разлика от нас, имаха и Чешка пролет…

Следващата спирка от есенната Европейска обиколка на Далай Лама е Хановер, Германия на 18 и 19 септември.

Тази активност на Тибетският духовен водач в нашия регион на Европа ми напомни моментите от неговото посещение в България от първите години на демокрацията, когато всички освен че бяхме по-млади, но и вярвахме, че ни чака един по-добър свят, а тези , които сега са млади и вярват в същото, тогава още не бяха родени…

Gogo_DL_Sheraton

Да доведе Далай Лама в България бе мечтата на живота на Георги Свечников, след връщането му в България след годините на обучение, работа и живот в далечна Бурятия и Сибир. Такава е била заръката и на неговия учител по Тибетски будизъм и Тибетска медицина, известният не само в научните среди на Сибирското отделение на Академията на науките на СССР – виден тибетолог и монголовед Балдоржи Бадараев. След безуспешни опити да срещне разбиране за осъществяването на тази идея от различни политически сили тогава – земеделци и царисти, еколози и новоизлюпени демократи от новото политическо пространство в страната през 90-те одини, най-накрая усилията му да намери съмишленици  са увенчани с успех при срещата му със Соломон Паси и Атлантическия клуб, набиращ популярност в България по това време.

BTA

Поканата до Негово Светейшество и Правителството в изгнание на Тибет е изпратена съвместно – от Дружеството за Българо-Тибетско приятелство, основано от Георги Свечников и приятели тогава, и от Атлантическия клуб на България. И благодарение на щастливо стечение на обстоятелствата, в програмата на Далай Лама, запълнена за 2 години напред се появява прозорец от ден и половина – след посещението му в Литва, Латвия и Естония пак през септември, но 1991 г.! И това е шансът на България да приеме почти неочаквано високия гост!…

IMG_0002

Нищо, че в страната идеята за Свободен Тибет не беше още стигнала, нищо, че почитатели на езотериката питаха дали Далай Лама ще лекува по време на лекцията, която изнесе в Аулата на Софийския университет, нищо, че Китайското посолство по традиция в такива случаи, заплаши да връчи протестна нота във Външното ни министерство… Президентът Жельо Желев се срещна с Негово Светейшество в неделя, в качеството му на частен гост, нищо, че срещата беше в Бояна, където беше и настанена Тибетската правителствена делегация, а хотел Шератон даде обяд в чест на госта…

IMG_0001

Спомени, спомени…, и снимки, слава богу… Вече споделени. Благодарение на добрата воля и фотографското око на Иво Хаджимишев! С признателност и към всички участници в това събитие – журналисти, министри, граждани и към тибетските ни партньори – висши представители на офисите на Далай Лама по света, посланици и министри от правителството в изгнание, придружаващи го монаси.

560379_374650969240770_1041878807_n

123

И с надеждата, че в земния си път Негово Светейшество ще бъде поне още веднъж приветстван на родна земя, от достойни мъже и сърцати жени,  с много любов и искрена вяра в сърцата, за доброто бъдеще и на двата народа – българският и тибетският! Дано!

 

 

 

IMG_0008AirportPosreshtanetoPo_sveta_i_u_nasIMG_0006VIPIMGBuddhaBTA Dalai_Lama IMG_0011 IMG_0012DL_SU

Пясъчна мандала на АВАЛОКИТЕШВАРА в София преди 20 години

September 4, 2013 at 3:21 pm

Пясъчна мандала на АВАЛОКИТЕШВАРА беше изградена в София преди 20 г. – през януари 1993 г. 

Ето какво написа за това събитие Мария Доневска в един столичен вестник тогава.

„Колцина чуха, а колко от тях видяха и разбраха? Няма значение. Божеството на състраданието беше в България и направи всички ни малко по-мъдри и по-добри. Някъде на междата между усилие и озарение, творчество и ритуалност, себеотдаване и служене, двама младежи в червени одежди ни показаха, че времето е всъщност безвремие, което се осмисля от една чисто човешка достижимост – съвършенството – отваряща врата към Бога. Това бяха двама будистки монаси от Тибет – Тенцин Лхаванг и Тенцин Таши. Всеки ден от 5 до 22 януари те пристигаха в Столична библиотека и приведени над своята творба в една от залите на втория етаж , миг по миг, песъчинка по песъчинка изграждаха, рисуваха или извайваха Мандалата – резиденция на Авалокитешвара, която трябваше да привика Божеството.

monasite

Аз попаднах там  през почивката на един от последните работни дни, когато мандалата беше почти завършена. – продължава  Мария. Още от вратата те обхваща усещане за мекота. После заставаш до масата и целият се превръщаш в едно безмълвно ахване. Минават много минути докато разбереш, че някъде зад гърба ти се носи  и тиха и сладостна музика и започваш да изтичаш заедно с нея: удивлението ти се превръща в кротко щастие и ти не си повече нищо друго освен безименна  радост във всеобщото вселенско тържество. От очите ти закапват сълзи. Тогава се включа предпазното реле на социалните рефлекси и се обръщам да потърся информация.

Misli

„В Тибетския будизъм и по-специално във висшите тантри, мандалата заема особена роля. Тя е основният елемент от процеса, при който чрез поредица от посвещения се навлиза в пространството на мандалата, а чрез него и до спонтанното познане. Главният акцент се поставя на методиката за трансформиране на психо-физическите компоненти на човека чрез медитация върху чисти същества /божества, в чисто обкръжение /мандала/. Божествата, които обитават мандалата, не са външни богове, по-скоро това са символи на просветленото състояние на ума, което всеки човек потенцално може да развие.”

Това са редове от листовката, подготвена специално за случая от Центъра за тибетски и централно азиатски изследвания на Георги Свечников.

1_MandalaЕто и част от неговия разказ за избора на мандала, за смисъла и значението на този феномен: „Изграждането на една мандала е сложен процес, който изисква много знания и търпение. Върху предварително разчертан плот се рисува с помощта на цветна смес от пясък, кристали и минерални багрила. Използват се обикновено пет основни и десет допълнителни цвята. Изпълнителите са монаси, които продължително са изучавали това изкуство, в случая са от Намгял манастир – личният манастир на Далай Лама в Дхарамсала, където  изучават Мандала наред с общите дисциплини – ритуални танци, песнопения. Тенцин Лхаванг и Тенцин Таши са от групата, която специализира строеж на Мандала. Съществуват десетки видове различни мандали като общото между тях е наличието на център и четири „врати”, отговарящи на посоките на света. Всяка от тях обаче носи своите  характерни белези. Всичко това трябва да се запомни наизуст, защото се рисува се по памет и най-малката грешка обезмисля творението. Някои мандали са много неразбираеми и изискват специална готовност на съзнанието, например мандалата на Калачакра – запазихме я за по-нататък. Сред най-популярните мандали са тези на Калачакра, Хеваджра, Чакрасамвара и Авалокитешвара. Изборът на тази  мандала беше  продиктуван от ролята и мястото, което заема Авалокитешвара в Тибетската култура. Божеството, чиято резиденция сътворяват гостуващите монаси е пазител на цял Тибет , а Далай Лама е неговото земно въплъщение. Тибет има нужда от подкрепа и защита, тъй като преживява трудни времена. Ние – също. Избрахме Мандалата на Авалокитешвара / на състраданието/, защото събитието се случва само две години след посещението на Далай Лама в България през 1991 г.,  и той е живото превъплощение на божеството на състраданието. А състрадание ни е необходимо. Още повече, че състраданието се разбира в по-широк смисъл: то включва човечност, търпимост, уважение на чуждото мнение и правото на другите да имат свое становище. То е израз на разбиране на човешката ситуация, разбиране на положението на другия, не само на своето, при което човек е по-склонен към състрадание. Мандалата привлича онзи аспект на съзнанието, който е свързан състраданието. То се концентрира и подобно на дъжд пада над целия район, като заедно с това се излъчва наоколо. А това, че тибетците го наричат божество не трябва да ни смущава.”

Mandala_complete

Мандалата, в най-общия смисъл на думата е универсален модел на вселената, който включва както космоса /макрокосмоса/, така и човека /микрокосмоса/. Тя е графичен модел на триизмерна сграда, която тибетците наричат „палат” на божеството. Трябва да помним обаче, че в будистката традиция съдържанието на понятието „божество” е различно от юдейско-християнската традиция и означава един от аспектите на съзнанието. Мандалата, която се изгражда представлява двуизмерен графичен план на  тази сграда, със строго определени геометрични пропорции, размери и цветове. Пропорциите на мандала съответстват на пропорциите на космоса, те съответстват и на пропорциите, които съществуват в човешкото тяло.

Символиката на мандалата: Мандалата на Авалокитешвара /тиб. Ченрезиг/ е мандала на будисткото божество на състраданието. Тя е съставена от цветен пясък и представлява неговата резиденция и обкръжение. Всеки аспект на мандалата има смисъл и нито един детайл не е произволно избран или излишен. Четирите външни стени са изградени от 5 прозрачни слоя, оцветени в бял, жълт, червен, зелен и син цвят, съответстващи на вярата, усилията, паметта, медитацията и мъдростта. Четирите врати, разположени в центъра на всяка от четирите стени съответстват на любовта, състраданието, радостта и уравновесеността. Цветовете и посоките са свързани с концепцията за петте „буда-семейства , които кореспондират с петте психо-физически компонента на човешките същества, които прочистват замърсените състояния на ума.

blue

На изток , в синия квардрат, ваджра-семейството трансформира агресията в „огледало-подобна” мъдрост,    

jalto

на юг, в жълтия квадрат, семейството на „скъпоценния камък” трансформира гордостта в „мъдрост на равновесието”,    

byalo

на запад, в белия квадрат,  семейството на „колелото” трансформира невежеството в „мъдрост-като-пространство”,      

zeleno

на север, в зеления квадрат, семейството на „меча” трансформира завистта във „всеобхващаща мъдрост”.             „Лотос”-семейството, в центъра на мандалата, трансформира страстта, като я превръща в разпознаващо знание.

Lotos

Петте психо-физически компонента се разпределят по следния начин: на изток – форма, на юг – усещане, на запад – възприятия, на север – съставни фактори, а в центъра – съзнание. Това последното от само себе си подсказва какво се има предвид под център – axis mundi. Центърът е седалище на съзнанието, което трябва да се разширява и в четирите посоки, като по този начин се открие онзи истински център, позволяващ на всеки практикуващ да намери себе си. Това не е търсене на трансценденталното  знание като нещо различно от търсещия, по-скоро това е начин да се достигне  тоталната идентификация на реалността като личност.

Zaedno

Практикуващия тантра на Авалокитешвара би трябвало да се запознае с всеки детайл от мандалата и с всяко от божествата в тях. Той трябва да се ангажира и с повтарянето на упражненията, базирани на визуализирането на чистите същества и чистото обкръжение, символизиращи него и обкръжението му в ясна, сияйна форма. Тези упражнения, провеждани в рамките на будистката система за развитие на мъдрост и състрадание, водят до дълбоки трансформации на психиката. Дори само като се наблюдава тази мандала, тя оставя позитивен отпечатък върху умствения поток на зрителя, който макар и за момент се докосва до вечния идеал на всеобхващащата мъдрост.

В Тибет мандала се изгражда публично във връзка с някои от религиозните празници и присъствието на този процес се смята за голяма чест.

Monks

Тибетците смятат че  щом дворецът е построен , то за миг божеството / да не забравяме, че става дума за аспект на съзнание/ се вселява в него и наблюдаващите могат да разберат неговото послание за човечност, доброта и състрадание. И напълно в духа на будизма, според който всичко е непостоянно, мандалата се разрушава веднага след като се направи – от половин до два часа след това. Реже се два пъти, събира се на четири места в центъра , а после се изсипва във ваза и се отнася, за да се хвърли пясъка в река или поток..

Destr_5

Мандалата не може да се задържа, след като е построена, за да се съзерцава като произведение на изкуството, защото божеството /или това, което стои  зад този термин/ не може да стои на едно място, не бива да се фиксира. Ние можем да го извикаме за малко, но нямаме право да го задържаме. Затова пясъкът се изсипва в реката – за да може някъде да се събере отново.

Dragalevska_1

При нас – след кратка церемония мандалата беше разрушена, а пясъкът – изсипан в Драгалевската река, в подножието на Витоша.

 

“Kalachakra: The Movie”

July 3, 2013 at 7:28 am

“Калачакра: Филмът ” / “Kalachakra: The Movie” на нашите млади, но много талантливи приятели Антони Кръстев и Борислав Карамелски беше този мощен тласък, който ни помогна да намерим себе си и да осъзнаем, че не сме сами… Благодарим ви, Боби и Тони!

This movie is a part of our incredible journey through India and our attendance of the Kalachakra initiation, held in 2012 at the sacred Buddhist site of Bodh Gaya. Faith crossed our paths with many blessed people including His Holliness the Dalai Lama. What we saw and felt is worth to be shared for as Buddha has said: “Thousands of candles can be lit from a single candle, and the life of the candle will not be shortened. Happiness never decreases by being shared.”

Вижте страницата на филма във Facebook

“Why Buddhism?” / “Защо Будизъм?”

July 2, 2013 at 7:26 am
“Why Buddhism?” or Buddhist Science, Psychology, and Religion by Alex Berzin, in Sofia, April 2012
“ЗАЩО БУДИЗЪМ?” или Будистка Наука, Психология и Религия беше темата на лекцията на д-р Александър Берзин по време на миналогодишното му гостуване по наша покана, изнесена в зала “Мати” на Националния дворец на културата на 29-ти април, 2012 г., с любезното домакинство за залата на Диляна Янева. Преводът на лекцията от английски на български език направи Васил Атанасов,  а за превода на въпросите и отговорите се включи Георги Желязков.

Прилагаме линк за аудиозаписа на беседата, публикуван в сайта на д-р Берзин: http://www.berzinarchives.com/web/en/archives/approaching_buddhism/world_today/buddhist_science_psychology_religion/buddhist_science_psychology_religion.htmlл, както и линк за видеозаписа на лекцията, любезно заснет и предоставен от Антони Кръстев и Борислав Карамелски. Препоръчваме го за гледане и запознаване с ясно формулирани, убедително и достъпно поднесените дълбоки познания за будистката наука, психология и религия на д-р Александър Берзин.