Публикации от категория "20 години назад"

Тенцин Сангмо и Тенцин Гятцо или историята на тибетското име на Лада, дадено и от Далай Лама

August 23, 2014 at 11:35 pm

Imeto

Когато мъжът ми замина за Северна Индия през лятото на 1989 г., аз бях в напреднала бременност. Тъй като престоят му там по работа, в Библиотеката за Тибетски трудове и архиви в гр. Дхарамсала, се очертаваше да е дълъг – 2-3 месеца, знаехме, че детето трябва да се роди докато той е там, затова ме попита какво искам да му донесе като се върне. И аз си пожелах муска – представата ми за Индия тогава се изчерпваше с екзотика и магове, затова беше естествено да си пожелая нещо за предпазване от заклинания.

По онова време връзката с Индия се осъществяваше със седмици, и беше естествено новините да закъсняват. Така че за роденото вече момиченце в края на август, таткото беше научил точно седмица след това, на 1-ви септември – в деня, в който е бил приет от Н.С. Далай лама на лична аудиенция и му било дадено и интервю / 1989 беше годината на удостояването на Далай лама с Нобеловата награда за мир/. На излизане от резиденцията, един от служителите се обръща към него с думите – “Имаше обаждане за Вас от Делхи – родило ви се е момиченце!”

554398_370072263031974_119211516_n

В Тибет, както и навсякъде, където живеят тибетци има традиция името на новороденото да се дава с благословия от висш лама, а когато е възможно – и от самият Далай Лама. По щастливо стечение на обстоятелствата на нашето момиченце беше оказана тази чест и тя, както всички деца, получили името си от Н.С., приема неговото първо име – Тенцин и след това другото, което е било специално за нея. Така вместо муска за закрила, тя получава тибетското име Тенцин Сангмо, което в по-общ свободен превод се приема като “Пазителка на знанието”.

Сега вече е много разпространено всеки практикуващ будизъм да има духово име, дадено му от неговия учител в специално посвещение, но през есента на 1989 г., когато демократичните промени и 10 ноември още не се бяха състояли, това беше атракция. Затова и Зам. главният редактор на модното списание “Лада” тогава – поетесата Калина Ковачева, научавайки за този интересен факт, ни покани в редакцията на списанието и публикува материал за малката Лада с тибетското име от Далай Лама.
spisanie_lada
Историята, разбира се имаше и продължение. През октомври 1991 г. стана възможно посещението на Н.С. Далай Лама в България – осъществено по инициатива на Дружеството за Българо-Тибетско приятелство, основано от Георги Свечников и приятели и по съвместна покана и със съдействието на Атлантическият клуб в България с президент Соломон Паси. Тогава беше предложено малкото момиченце, носещо и тибетско име, да подари цветя на патрона си при посрещането му на ВИП зоната на Аерогара София. В напрегнатата предизборна обстановка в страната тогава, вместо лице на политик, именно този кадър – на детето с Далай лама, откри новинарската емисия на “По света и у нас” същата вечер.

Po_sveta_i_u_nas

В официалната тибетска делегация на посещението бяха включени и министри от правителството в изгнание на Далай лама. Един от тях – Калон Таши Уангди, Външен министър остана след като приключи посещението, за да продължи разговорите – обсъждаше се откриване на Информационен и културен Тибетски Център в София – начинание, за което не достигна политическа воля у нас. Част от тези разговори се водиха и в домашната ни обстановка, и в присъствието на героинята на този разказ.

580219_371721516200382_482582919_n

През 2011 г. г-н Таши Уангди беше номиниран като един от кандидатите за Премиер на Централната Тибетска Администрация, както сега се нарича Тибетското Правителството в изгнание, но на поста беше избран след демократично проведени избори Харвардския възпитаник д-р Лобсанг Сангай.

Срещите на Лада – Тенцин Сангмо с висши тибетски служители продължиха, докато родителите и бяха активно ангажирани с Тибетската кауза и в работата си за представянето на Тибетската култура у нас. В една от срещите с представителя на Далай Лама от офиса му в Будапеща – г-н Чоп Палжор Церинг – тя се радваше на изключителното внимание и интерес от страна на госта.

562166_378556188850248_516635091_n

Вече голяма девойка, при едно от посещенията си в Германия, в Кайлаш Тибетхауз във Фрайбург тя се натъква на тибетски монаси, които изграждат Пясъчна мандала на Авалокитешвара, същата, която изградиха и тук 2 монаси от Намгял манастир през зимата на 1993 г.

576632_402015543170979_330702709_n

Днес Лада навърши 25 години. Не учи тибетски, а персийски език. Животът я отвежда в нови светове, изучава нови култури, приема нови предизвикателства. Но продължава да носи и тибетското си име Тенцин Сангмо с гордост, а то може би да я отведе отново и до следваща среща с Тенцин Гятцо – Негово Светейшество 14-ия Далай Лама на Тибет, кой знае…, историята продължава.

.

Посещението на Далай Лама в София 4 – 5 октомври 1991 г.

September 14, 2013 at 4:13 pm

1432

33

34След посещението си в Рига, Латвия на 9 и 10 септември, вчера завърши и 3-дневното посещение на Негово Светейшество Далай Лама във Вилнюс, Литва от 11 – 13 септември, 2013.

Преди 22 години, пак след посещение в Прибалтийските републики, на път за Германия и САЩ, Далай Лама направи първото си посещение в България, на 4 и 5 октомври 1991 г.

Posreshtaneto

Година по-рано, през 1990 г. пък беше първото му посещение в Чехия по покана на президента Вацлав Хавел.

Днес, на 14-ти септември 2013 г. Далай Лама отново е приветстван с “Добре дошъл”, но не в България, както преди 22 г., а в Чешката столица Прага, вече за 10-ти пореден път от 1990 г. насам, посещение, което ще продължи до 17 септември. Какво да се прави, чехите имаха все пак Вацлав Хавел за президент, за разлика от нас, имаха и Чешка пролет…

Следващата спирка от есенната Европейска обиколка на Далай Лама е Хановер, Германия на 18 и 19 септември.

Тази активност на Тибетският духовен водач в нашия регион на Европа ми напомни моментите от неговото посещение в България от първите години на демокрацията, когато всички освен че бяхме по-млади, но и вярвахме, че ни чака един по-добър свят, а тези , които сега са млади и вярват в същото, тогава още не бяха родени…

Gogo_DL_Sheraton

Да доведе Далай Лама в България бе мечтата на живота на Георги Свечников, след връщането му в България след годините на обучение, работа и живот в далечна Бурятия и Сибир. Такава е била заръката и на неговия учител по Тибетски будизъм и Тибетска медицина, известният не само в научните среди на Сибирското отделение на Академията на науките на СССР – виден тибетолог и монголовед Балдоржи Бадараев. След безуспешни опити да срещне разбиране за осъществяването на тази идея от различни политически сили тогава – земеделци и царисти, еколози и новоизлюпени демократи от новото политическо пространство в страната през 90-те одини, най-накрая усилията му да намери съмишленици  са увенчани с успех при срещата му със Соломон Паси и Атлантическия клуб, набиращ популярност в България по това време.

BTA

Поканата до Негово Светейшество и Правителството в изгнание на Тибет е изпратена съвместно – от Дружеството за Българо-Тибетско приятелство, основано от Георги Свечников и приятели тогава, и от Атлантическия клуб на България. И благодарение на щастливо стечение на обстоятелствата, в програмата на Далай Лама, запълнена за 2 години напред се появява прозорец от ден и половина – след посещението му в Литва, Латвия и Естония пак през септември, но 1991 г.! И това е шансът на България да приеме почти неочаквано високия гост!…

IMG_0002

Нищо, че в страната идеята за Свободен Тибет не беше още стигнала, нищо, че почитатели на езотериката питаха дали Далай Лама ще лекува по време на лекцията, която изнесе в Аулата на Софийския университет, нищо, че Китайското посолство по традиция в такива случаи, заплаши да връчи протестна нота във Външното ни министерство… Президентът Жельо Желев се срещна с Негово Светейшество в неделя, в качеството му на частен гост, нищо, че срещата беше в Бояна, където беше и настанена Тибетската правителствена делегация, а хотел Шератон даде обяд в чест на госта…

IMG_0001

Спомени, спомени…, и снимки, слава богу… Вече споделени. Благодарение на добрата воля и фотографското око на Иво Хаджимишев! С признателност и към всички участници в това събитие – журналисти, министри, граждани и към тибетските ни партньори – висши представители на офисите на Далай Лама по света, посланици и министри от правителството в изгнание, придружаващи го монаси.

560379_374650969240770_1041878807_n

123

И с надеждата, че в земния си път Негово Светейшество ще бъде поне още веднъж приветстван на родна земя, от достойни мъже и сърцати жени,  с много любов и искрена вяра в сърцата, за доброто бъдеще и на двата народа – българският и тибетският! Дано!

 

 

 

IMG_0008AirportPosreshtanetoPo_sveta_i_u_nasIMG_0006VIPIMGBuddhaBTA Dalai_Lama IMG_0011 IMG_0012DL_SU

Пясъчна мандала на АВАЛОКИТЕШВАРА в София преди 20 години

September 4, 2013 at 3:21 pm

Пясъчна мандала на АВАЛОКИТЕШВАРА беше изградена в София преди 20 г. – през януари 1993 г. 

Ето какво написа за това събитие Мария Доневска в един столичен вестник тогава.

„Колцина чуха, а колко от тях видяха и разбраха? Няма значение. Божеството на състраданието беше в България и направи всички ни малко по-мъдри и по-добри. Някъде на междата между усилие и озарение, творчество и ритуалност, себеотдаване и служене, двама младежи в червени одежди ни показаха, че времето е всъщност безвремие, което се осмисля от една чисто човешка достижимост – съвършенството – отваряща врата към Бога. Това бяха двама будистки монаси от Тибет – Тенцин Лхаванг и Тенцин Таши. Всеки ден от 5 до 22 януари те пристигаха в Столична библиотека и приведени над своята творба в една от залите на втория етаж , миг по миг, песъчинка по песъчинка изграждаха, рисуваха или извайваха Мандалата – резиденция на Авалокитешвара, която трябваше да привика Божеството.

monasite

Аз попаднах там  през почивката на един от последните работни дни, когато мандалата беше почти завършена. – продължава  Мария. Още от вратата те обхваща усещане за мекота. После заставаш до масата и целият се превръщаш в едно безмълвно ахване. Минават много минути докато разбереш, че някъде зад гърба ти се носи  и тиха и сладостна музика и започваш да изтичаш заедно с нея: удивлението ти се превръща в кротко щастие и ти не си повече нищо друго освен безименна  радост във всеобщото вселенско тържество. От очите ти закапват сълзи. Тогава се включа предпазното реле на социалните рефлекси и се обръщам да потърся информация.

Misli

„В Тибетския будизъм и по-специално във висшите тантри, мандалата заема особена роля. Тя е основният елемент от процеса, при който чрез поредица от посвещения се навлиза в пространството на мандалата, а чрез него и до спонтанното познане. Главният акцент се поставя на методиката за трансформиране на психо-физическите компоненти на човека чрез медитация върху чисти същества /божества, в чисто обкръжение /мандала/. Божествата, които обитават мандалата, не са външни богове, по-скоро това са символи на просветленото състояние на ума, което всеки човек потенцално може да развие.”

Това са редове от листовката, подготвена специално за случая от Центъра за тибетски и централно азиатски изследвания на Георги Свечников.

1_MandalaЕто и част от неговия разказ за избора на мандала, за смисъла и значението на този феномен: „Изграждането на една мандала е сложен процес, който изисква много знания и търпение. Върху предварително разчертан плот се рисува с помощта на цветна смес от пясък, кристали и минерални багрила. Използват се обикновено пет основни и десет допълнителни цвята. Изпълнителите са монаси, които продължително са изучавали това изкуство, в случая са от Намгял манастир – личният манастир на Далай Лама в Дхарамсала, където  изучават Мандала наред с общите дисциплини – ритуални танци, песнопения. Тенцин Лхаванг и Тенцин Таши са от групата, която специализира строеж на Мандала. Съществуват десетки видове различни мандали като общото между тях е наличието на център и четири „врати”, отговарящи на посоките на света. Всяка от тях обаче носи своите  характерни белези. Всичко това трябва да се запомни наизуст, защото се рисува се по памет и най-малката грешка обезмисля творението. Някои мандали са много неразбираеми и изискват специална готовност на съзнанието, например мандалата на Калачакра – запазихме я за по-нататък. Сред най-популярните мандали са тези на Калачакра, Хеваджра, Чакрасамвара и Авалокитешвара. Изборът на тази  мандала беше  продиктуван от ролята и мястото, което заема Авалокитешвара в Тибетската култура. Божеството, чиято резиденция сътворяват гостуващите монаси е пазител на цял Тибет , а Далай Лама е неговото земно въплъщение. Тибет има нужда от подкрепа и защита, тъй като преживява трудни времена. Ние – също. Избрахме Мандалата на Авалокитешвара / на състраданието/, защото събитието се случва само две години след посещението на Далай Лама в България през 1991 г.,  и той е живото превъплощение на божеството на състраданието. А състрадание ни е необходимо. Още повече, че състраданието се разбира в по-широк смисъл: то включва човечност, търпимост, уважение на чуждото мнение и правото на другите да имат свое становище. То е израз на разбиране на човешката ситуация, разбиране на положението на другия, не само на своето, при което човек е по-склонен към състрадание. Мандалата привлича онзи аспект на съзнанието, който е свързан състраданието. То се концентрира и подобно на дъжд пада над целия район, като заедно с това се излъчва наоколо. А това, че тибетците го наричат божество не трябва да ни смущава.”

Mandala_complete

Мандалата, в най-общия смисъл на думата е универсален модел на вселената, който включва както космоса /макрокосмоса/, така и човека /микрокосмоса/. Тя е графичен модел на триизмерна сграда, която тибетците наричат „палат” на божеството. Трябва да помним обаче, че в будистката традиция съдържанието на понятието „божество” е различно от юдейско-християнската традиция и означава един от аспектите на съзнанието. Мандалата, която се изгражда представлява двуизмерен графичен план на  тази сграда, със строго определени геометрични пропорции, размери и цветове. Пропорциите на мандала съответстват на пропорциите на космоса, те съответстват и на пропорциите, които съществуват в човешкото тяло.

Символиката на мандалата: Мандалата на Авалокитешвара /тиб. Ченрезиг/ е мандала на будисткото божество на състраданието. Тя е съставена от цветен пясък и представлява неговата резиденция и обкръжение. Всеки аспект на мандалата има смисъл и нито един детайл не е произволно избран или излишен. Четирите външни стени са изградени от 5 прозрачни слоя, оцветени в бял, жълт, червен, зелен и син цвят, съответстващи на вярата, усилията, паметта, медитацията и мъдростта. Четирите врати, разположени в центъра на всяка от четирите стени съответстват на любовта, състраданието, радостта и уравновесеността. Цветовете и посоките са свързани с концепцията за петте „буда-семейства , които кореспондират с петте психо-физически компонента на човешките същества, които прочистват замърсените състояния на ума.

blue

На изток , в синия квардрат, ваджра-семейството трансформира агресията в „огледало-подобна” мъдрост,    

jalto

на юг, в жълтия квадрат, семейството на „скъпоценния камък” трансформира гордостта в „мъдрост на равновесието”,    

byalo

на запад, в белия квадрат,  семейството на „колелото” трансформира невежеството в „мъдрост-като-пространство”,      

zeleno

на север, в зеления квадрат, семейството на „меча” трансформира завистта във „всеобхващаща мъдрост”.             „Лотос”-семейството, в центъра на мандалата, трансформира страстта, като я превръща в разпознаващо знание.

Lotos

Петте психо-физически компонента се разпределят по следния начин: на изток – форма, на юг – усещане, на запад – възприятия, на север – съставни фактори, а в центъра – съзнание. Това последното от само себе си подсказва какво се има предвид под център – axis mundi. Центърът е седалище на съзнанието, което трябва да се разширява и в четирите посоки, като по този начин се открие онзи истински център, позволяващ на всеки практикуващ да намери себе си. Това не е търсене на трансценденталното  знание като нещо различно от търсещия, по-скоро това е начин да се достигне  тоталната идентификация на реалността като личност.

Zaedno

Практикуващия тантра на Авалокитешвара би трябвало да се запознае с всеки детайл от мандалата и с всяко от божествата в тях. Той трябва да се ангажира и с повтарянето на упражненията, базирани на визуализирането на чистите същества и чистото обкръжение, символизиращи него и обкръжението му в ясна, сияйна форма. Тези упражнения, провеждани в рамките на будистката система за развитие на мъдрост и състрадание, водят до дълбоки трансформации на психиката. Дори само като се наблюдава тази мандала, тя оставя позитивен отпечатък върху умствения поток на зрителя, който макар и за момент се докосва до вечния идеал на всеобхващащата мъдрост.

В Тибет мандала се изгражда публично във връзка с някои от религиозните празници и присъствието на този процес се смята за голяма чест.

Monks

Тибетците смятат че  щом дворецът е построен , то за миг божеството / да не забравяме, че става дума за аспект на съзнание/ се вселява в него и наблюдаващите могат да разберат неговото послание за човечност, доброта и състрадание. И напълно в духа на будизма, според който всичко е непостоянно, мандалата се разрушава веднага след като се направи – от половин до два часа след това. Реже се два пъти, събира се на четири места в центъра , а после се изсипва във ваза и се отнася, за да се хвърли пясъка в река или поток..

Destr_5

Мандалата не може да се задържа, след като е построена, за да се съзерцава като произведение на изкуството, защото божеството /или това, което стои  зад този термин/ не може да стои на едно място, не бива да се фиксира. Ние можем да го извикаме за малко, но нямаме право да го задържаме. Затова пясъкът се изсипва в реката – за да може някъде да се събере отново.

Dragalevska_1

При нас – след кратка церемония мандалата беше разрушена, а пясъкът – изсипан в Драгалевската река, в подножието на Витоша.