Публикации от категория "Публикации"

“Моята Земя и Моят Народ”
Мемоари на Н.С. Тенцин Гятцо, 14-ти Далай Лама на Тибет

July 5, 2013 at 4:55 pm

Memoari

Изданието е осъществено с посредничеството на Центъра за Тибетски и Централноазиатски изследвания под редакцията на Георги Свечников, Превод от английски Петър Няголов, Издатели: Руси Ст. Русев и Емил Златанов, 1993 г.

От редактора:

Въпреки че от написването на „Моята земя и моят народ“ са изминали повече от 30 години, тази книга продължава да се издава и преиздава из целия свят. Причината за този интерес се дължи преди  всичко на достоверността на събитията, оказали се решаващи за по-нататъшната съдба на тибетския народ. Правилността за решението  за принудителна емиграция, предизвикала спорове по онова време, беше оправдано от последвалите събития.Само за няколко години китайската армия унищожи десетки хиряди тибетски патриоти. Започва неистово унищожение на безценни паметници на световната култура. По-голямата част от съкровищата на големите манастири са разграбени, а златните статуи и култови предмети са претопени в слитъци или продавани в Хонконг. Нова вълна от насилие, свързана с периода на „културната революция“ отнася и малкото оцеляло след първата разправа с тибетския народ. По свидетелства на очевидци, до началото на 80-те години са унищожени и разграбени над 6000 храмове и манастири. Над един милион тибетци са загубили живота си в резултат от китайската окупация.

През целия този период Далай Лама заедно със своето правителство в изгнание положи огромни усилия за защита на справедливата тибетска кауза. Те се изразяват в ангажиране на световното обществено мнение: Негово Светейшество е посетил почти всички развити страни, а в някои от тях са създадени постоянни тибетски представителства.

 За изминалия от написването на книгата период се проведоха многобройни конференции на различни места в света, които освен политическия елемент, неминуемо съдържат и елемент на духовен контакт с дълбините на тибетската философия. Като неин носител Далай Лама допринесе много и за укрепването на световния мир и разбирателството между народите. Той често казва:  

Dalai_Lama

Снимка: Иво Хаджимишев, София, 1991

„Световният мир може да се достигне чрез вътрешен мир. По този начин важността на индивидуалната отговорност е пределно ясна, атмосфера на мир трябва да изградим преди вскичко в себе си, след това постепенно да я разширим по отношение на семейството, общността и накрая към цялата планета.“

Да напомним, че основната концеция, залегнала в тибетския будизъм, е тази, за ненасилието и търпимостта.

 На Далай Лама са и думите „значително по-добре е да съществува разнообразиие от религии и философии, отколкото отделна религия или философия. Това е необходимо заради различните умствени склонности на всяко човешко същество. Всяка религия има свои уникални идеи и техники, а изучавайки ги, ние самите се обогатяваме.“

Дейността на Далай Лама беше справедливо оценена от различни авторитетни институции , а най-ярък израз на признание е присъдената през 1989 г. Нобелова награда за мир. Тук мже би трябва да отбележим и огромните усилия, които Негово светейшество полага за запазването на тибетската идентичност и културно наследство. В Дхарамсала са изградени медицински, образователни, кутурни и религиозни институции, а на различни места в Индия са възстановени главните тибетски манастири.

Но въпреки усилията на световната обещственост в подкрепа на тибетската кауза , положението в Тибет не се е променило особено.

Привидно от средата на 80-те години започва смекчаване на китайската политика в Тибет изразяваща се във възстановяване на някои от по-известните манастири, частичното отваряне на границите за туристи, известна религиозна свобода.  Но от гледна точка на действащите демократични стандарти,всичко направено е незначителна козметична промяна, целяща  да притъпи вниманието на световната общественост, за да се узакони една окупация и безжалостна експлоатация на човешкия труд и ресурси.

“Умираме ли наистина?” Фройдизмът и Тибетският будизъм имат много допирни точки според К. Юнг

July 1, 2013 at 4:51 pm

Tibetan_book_of_dead

Фройдизмът и Тибетският будизъм имат много допирни точки според К. Юнг

В будистката литература смъртта, състоянията след нея и прераждането заемат особено място. Тези феномени са намерили своето психологическо отражене в „Тибетската книга на мъртвите“. Предполага се, че тя е написана през VIII в. след Христа. Столетия наред книгата се е пазела в тайна от непосветените и едва през 1927 г. е преведена и публикувана на английски език.

Според американския учен доктор Реймънд Муди мъдреците, съставили тази книга, разглеждали процеса на умиране като изкуство, т.е. като нещо, което може да се направи майсторски или неумело в зависимост от това, с какви знания е разполагал човекът.

 Книгата се е чела по време на погребения и е била част от церемонията. Тя се е чела и непосредствено на човек в последните мигове на живота му на земята. Смятало се е, че с помощта на книгата се решавали две задачи. Първо – помагала е на умиращия да запази в паметта си последователността на нови и непознати явления, с които предстояло да се срещне. Второ – помагала на близките му да мислят с положителни категории и да не го задържат с емоционалните пориви на любовта и мъката, за да може той да влезе в следсмъртните плоскости на битието с ясно съзнание и освободен от всякакви тревоги и грижи.

Известният психолог К.Г.Юнг смята тази книга за наставления към умиращия и дори към мъртвия. „Нейното предназначение, както и на „Египетската книга на мъртвите“, е да служи като пътеводител на починалия по време на състоянието Бардо, описано символно като междинно състояние, траещо 49 дни, между смъртта и новото раждане“, пише Юнг.

Книгата е от три части. Първата, наречена „Чикай Бардо“, описва ставащото в психиката по време на умиране. Втората част, „Чони Бардо“, разглежда „кармическите илюзии или състоянията, близки до сънуването, които се появяват веднага след настъпване на смъртта. Третата част, „Сипай Бардо“, започва с възникването на инстинкта за ново раждане и продъжава под формата на събития, предшестващи новото превъплъщение.

„Тибетската книга на мъртвите“ – това е философия, базирана на будистката психология. Метафизиката на това древно съчинение поставя читателя в трудно и деликатно положение. Но за запознатите с трудовете на Фройд е по-лесно да усвоят твърденията, съдържащи се в тази книга. К.Г. Юнг е открил много допирни точки между фройдизма и тибетския будизъм, но отбелязва, че „психоанализата на Фройд във всички основни посоки не стига по-навътре от преживяванията  на Сипай Бардо, т.е. той не е успял да се измъкне от сексуалните фантазии и подобни „несъвместими“ стремежи, които предизвикват тревога и други афектни състояния“.

В последните раздели на „Книгата на мъртвите“ се говори за прераждането, т.е. за превъплъщението на съзнанието, за връщането му на земята и решаващата рола на предишния живот за качеството на новото прераждане.

Известният естествоизпитател Е. Сведенберг (1688-1722 г.) изпитал в последните години на живота си емоционална криза, твърдял, че в неговите предсмъртни опити са участвали духове, които говорели помежду си на универсален език. „Всеки човек веднага след смъртта започва да разбира езика… който отговаря на собствени му дух“. Както в оставеното от Е. Сведенберг, така и в много други древни текстове, като съчиненията на Платон и в „Тибетската книга на мъртвите“, намираме поразителни потвърждения за това, което разказват наши съвременници, прекарали раазлични психически травми, силни стресови състояния, кома и т.н.

Георги Свечников, публикация във в-к “Детайли” от 1-5 ноември 1993 г.

Към българския читател на “ТИБЕТСКАТА КНИГА ЗА ЖИВОТА И СМЪРТТА” на Согиял Ринпоче

July 1, 2013 at 4:37 pm

Tib_knigaВ основата на будизма е заложена идеята за страданието, за възможността и начините да се избавим от него.

Самата дума страдание, въпреки че е добила гражданственост, е твърде силна. В разбирането на тибетците тя означава, че независимо от здравословното състояние, социалното или финансовото положение, всеки от нас в една или друга степен има проблеми. Това, което предлага будизмът, е възможността да открием причината за тези проблеми, а след това с подходящи методи и средства да се освободим от тях.

Крайната цел в будизма е да се достигне посветлено състояние на ума и затова в продължение на столетия са разработени различни системи, следването на които според будистите дава тази възможност.

В Тибет като че ли това учение намира най-благодатна почва за своето развитие. Там поколения будистки учени са развивали и задълбочавали проникването  в будизма съглрасно своите разбирания и в резултат на това са се оформили четири школи: Нийгма, Сакия, Кагю и Гелугпа.

Във всяка една от тези школи съществуват специфични, теоретично обосновани практики, така че всеки, според своите интереси и способности, би могъл да тръгне по пътя към просветлението. Сред тези практики е и подготовката за смъртта и прераждането, за която се говори в настоящата книга.

Razmisli

С малки различия смъртта и прераждането се разглеждат и от четирите тибетски школи, но би било неправилно да мислим, че тибетският будизъм се занимава единствено с това, да обяснява как да умираме. Будизмът учи как да живеем правилно, а описанието на умирането и процесите, свързани със смъртта, са само един от аспектите на будистката култура.

Преводът и редакцията на такъв тип литература неизбежно са свързани с трудности, а част от термините могат да предизвикат учудване, неразбиране или възражения. И все пак ние предлагаме на бългтарския читател този превод, ясно съзнавайки, че трудностите са свързани с липсата на опит в тази материя и съпътстващата го терминология в западната култура.

 

Предговор на Георги Свечников към първото издание на книгата на Абагар Холдинг  от 1993 г., съвместна работа с  преводача от английски Владимир Германов, под редакцията на Георги Свечников и на двете книги на Согиял Ринпоче на български език.

“Погледни на своето тяло, за да разбереш какво си правил в миналото, погледни на своя ум, за да разбереш какъв ще си в бъдещето”

July 1, 2013 at 7:06 am

Wheel-of-life

Когато в будизма се говори за прераждане, винаги се има предвид умът,  който  преминава от едно тяло в друго. И въпреки че всеки има представа от това, какво е ум, в българския език все още няма задоволителна дефиниция на ума. При нас умът и сърцето са две различни неща, при което първото се отнася до интелектуалното и рационалното, а второто – до усещанията и емоциите. При будистите такова разделение не може да се открие. В тяхното разбиране двете думи се поокриват от едно понятие, като в него се включват дори възприятията. Умът в будизма не се отнася до никакъв орган или обект, койо се намира в тялото, каквито са мозъкът или нервната система. Той по-скоро е вид дейност, която се проявява чрез  мозъка и нервната система. На Запад процесите, които произтичат в мозъка, се обясняват с електрическиили химически процеси, но това не е будистката гледна точка. Разбира се, тук не става въпрос за отричане на химическите и електриеските явления в мозъка, а за изместване на акцента в посока на личния опит.

Будистите смятат, че нашето тяло и нашият ум /или съзнание/ са две различни същности.

Тялото ни е материално, изградено от атоми и причината за неговото съществуване е зачатието. Умът обаче е нематериален и неговата причина е предишният момент на съществуването му. Докато  сме живи, умът и тялото са свързани, но при умирането те се разделят. Материята, от която е изградено тялото, се разпада, но умът като нематериален , и следователно неподлежащ на разпадане , остава. Тъй като той възниква единствено от предшестващия  момент на съзнание, първата поява на ум в ембриона не се появява в резултат  на сливането на биологичните клетки на родителите,  както тялото , а от предишнша момент на съзнанието в т.нар. промеждутъчно  състояние между този и предишния живот. А в промеждутъчното състояние,  което трае 49 дни или седем седмици, съзнанието попада след края на предишния живот. Съзнанието  винаги тече заедно с поток от фина енергия, наречена „психически вятър“, или прана. Съзнаниет и тази енергия са неразделни. По време на зачатието енергията е тази сила, която насочва съзнанието  към оплождащата се клетка. По същия начин по време на смърт фината енергия напуска тялото и преминавайки през промеждутъчното състояние, се премества в ново тяло, носейки съзнанието със себе си. Така съзнанието навлиза в оплодената яйцеклетка, фините енергии приемат това  тяло за свой дом и остават до смъртта. Съзнанието и праната заемат сърцевината на оплодената клетка. С развитиети на новото тяло „психическите ветрове“ постепенно започват да формират фини психически  нерви /или канали/ и психически нервни възли /чакри/. В момента, в който ембрионът достигне  етапа, при който той приема човешка форма, формирането на каналите и чакрите е завършило. Веднага  след това слдва появата на грубата психическа енергия, която започва да тече чрез чакрите до различни части на тялото. По същото време от финото съзнание възникват и грубото концептуално и сензорно съзнание. Когато това стане, ние започваме да усещаме външни обекти чрез сетивата и съзнанието се въвлича в обмисляне на този опит и усещания.

Движещата сила в целия този процес се нарича карма. В традициите на будизма  терминът „карма“ е ясно дефиниран. Той означава действие на тялото, речта и ума. Тези действия оставят  отпечатък върху съзнанието  и този отпечатък се проявява, когато се появят подходящите условия.  Семената на нашите действия продължават да съществуват с нас от един живот в друг и никога не се губят. И все пак , ако ние не създаваме причини, или карма за нещо, то не е възможно да изпитаме  и резултата от тези постъпки. Не може земеделецът да жъне, щом не е посял нещо.

В будизма кармата се обяснява със закона „причина-следствие“. Основната идея в този закон се изразява в това, че всяко състояние или нещо, което съществува, се явява резулат  от съответните  причини, а настоящият момент е причината за появата на бъдещи събития и явления.  При това законът се отнася не само до материалния свят, но и до съзнанието. Един от великите мъдреци  на Изтока  е казал: „Погледни на своето тяло, за да разбереш какво си направил в миналото, погледни на своя ум, за да разбереш какъв ще си в бъдещето“.

И така, срокът за ново прераждане не само на човека, но и на другите живи същества в будизма се определя на 49 дена, а кармата, или постъпките, определят вида на новото раждане.

Съществуват шест възможности за бъдещото прераждане . Три от тях се смятат  за щастливи  и три – за нежелателни. Щастливите  са прераждане  в сферата на божествата, полубожествата или хората, а нежелателните  – в сферата на животнитее, гладните духове и ада. В зависимост от това, как човек е изживял живота си, той може да се прероди във всяка една от тези сфери. Himalayan Art ResourcesСпоред будистите няма нищо странно  човек да се прероди като животно  или животното  – като човек. Всичко зависи от натрупаната през предишните животи карма.  И все пак, с оглед на достигането на крайната цел – просветлението , за най-благоприятно се смята прераждането в човешка форма.

През последните години будистката теория за прераждането привлече вниманието на западните учени. Особен е интересът на психолозите, неврохирурзите, психиатрите  и биолозите. Към тях се присъединиха и специалистите, работещите в областта на създаването на изкуствен интелект. На въпроса, дали една машина може да има самосъзнание , Далай Лама отговаря така: „Ако в определен момент компютрите бъдат в състояние да служат като физическа база на съзнанието  и ако някоя личност е създала карма да се прероди вътре в него, тогава компютърът може да стане човешко същество“.

Георги Свечников